ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
София, 29.04.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дваадесет и трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1234 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.П. като процесуален представител на А. Д. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 04.V.2012г. по в.гр.д. № 1391/2011г.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. П. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 04.V.2012г. П. по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Пазарджишкия ОС от 14.VІІ.2011г. по гр.д № 457/2010г. в частта, с която А. Д.С. е осъден да заплати на Г. Д.П. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди за това, че в предаване „П.” по телевизия „С”, излъчено на 04.ІV.2009г., и в статия в бр.13/28.ІІІ.2009г. във в.”У.”, озаглавена „Зам.кметът А. С.: Джипът на Г.П. е убил Б.!” ответникът е изложил клеветнически твърдения, че ищецът е замесен и дори има участие в убийството на двете деца Р. и Х. Б., ведно със законната лихва, считано от 04.ІV.2009г., и с което са отхвърлени претенцията за разликата над 5000лв. до 26000лв., както и в частите, с които са отхвърлени останалите претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди /в които части поради необжалването му въззивното решение е влязло в сила/.
За да постанови решението в уважителната му част /по третия иск/, въззивният съд е приел за установено, че ответникът е изнесъл посредством публикацията в посочения вестник и в последващото телевизионно предаване неверни данни за ищеца – твърдение за извършено от него престъпление, като сам е признал, че казаното от него е възпроизвеждане на слухове. Конституционното право на гражданите да изказват мнение и да разпространяват информация не е абсолютно и неограничено – свободата на словото се разпростира до пределетие, след които вече се засягат други конституционни ценности – доброто име и правата на другите граждани; това ограничително основание е визирано в чл.10 т.2 ЕКПЧОС, изискващо пропорционалност между правото на обществото да получава информация и правото на отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му; с оглед на това е противоправно действието на ответника, изразяващо се в разпространяването посредством посочените медии на твърдение за извършено от ответника престъпление, което е неистинско; прокламираната в чл.40 ал.1 КРБ свобода на печата и на другите средства за масова информация, свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, представляващи интерес, не се включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права; поради това накърненото право на ищеца следва да се защити чрез обезвреда на причинените му с разпространението на клеветата вреди.
В изложението на А. Д.С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /липсва практика/ и в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека по въпроса „доколко защитата на правата и репутацията на публични личности, в частност политици, следва да ограничава правото на изявления по въпроси от обществен интерес, като се има предвид практиката на ЕСПЧ за стриктно тълкуване на ограниченията на свободата на словото, установени в чл.10 т.2 ЕКПЧОС”. Сочи се приетото в решение на ЕСПЧ по делото О. срещу А., че „границите на допустимата критика са по-широки, когато се касае за политик, действащ в качеството си на обществена фигура”, както и че „всеки политик има право на защита на репутацията си…, но изискванията за тази защита трябва да бъдат съпоставени с интереса от откритото обсъждане на политически въпроси”. Изложени са и съображения, че в атакуваното решение не се държи сметка за обществения интерес от търсене и получаване на информация по случая с убийството на сестрите Б.; че извън изнесените в медиите подробности за зверското престъпление общественият интерес бил допълнително провокиран и от невъзможността дълго време следствените органи да уличат конкретно лице като извършител на престъпното деяние, което провокирало съмнения у обществеността относно качеството и обективността на воденото следствие и довело до разклащане на доверието в органите на изпълнителната власт, което придало и политическа окраска на случая; обективен факт бил, че публичното обсъждане на различни версии относно механизма и авторството на престъплението започнало далеч преди изявленията на ответника и че независимо от осъдителната присъда по делото Б. и до ден днешен продължавали да се лансират версии за участието и на трето неустановено до момента лице – съизвършител или помагач и да се споменават различни имена на предполагаеми съучастници; както ЕСПЧ посочил в цитираното решение „касае се за границите на допустимия критицизъм в контекста на обществения дебат по политически въпрос от обща значимост”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като решаващият извод на съда за доказаност на претенцията по основание /който само е предмет на оплакванията в касационната жалба/ не се основава на заключения, свързани със защитата на правата и репутацията на публични личности, в частност политици. В разглеждания случай установените по делото обстоятелства – че към момента на увреждането ищецът е бил областен управител, както и известността му като публична личност – бивш кмет и бивш зам.-министър – са взети предвид само във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общественият критерий за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. С оглед на това и тъй като останалите релевирани в изложението съображения представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ГК, Първи граждански състав, № 205 от 04.V.2012г. по в.гр.д. № 1391/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: