ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 571
София, 29. юни 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1912 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 102/07.01.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 639/2015, с което е потвърдено решение № 4328/02.06.2015 на Благоевградския районен съд по гр. д. № 310/2015, с което е уважен предявеният иск за връщане на сумата от 19.558,30 лева, получена без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и за сумата 184,05 лева законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], представляван от управителя Е. К., чрез адв. И. Ч. от АК – В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства по делото и чия е тежестта да докаже основанието за обогатяването, както и по материалноправните въпроси за правните последици от изпълнението на чужд дълг по чл. 73 ЗЗД; за задължението на трето добросъвестно лице да върне получено плащане, като дадено без основание, когато е погасено чуждо задължение; за съдържанието на платежния документ (значението на посочените данни в платежния документ като основание за плащане, когато е индивидуализирано по основание, размер и задължено лице) и за задължението на доставчика на платежни услуги да изпълни точно плащането, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 445/02.11.2011 на ВКС по гр. д. № 1733/2010 и решение № 443/25.10.2011 на ВКС по гр. д. № 166/2011.
Ответницата по жалбата Л. В. В., представлявана от адв. Д. Д. от САК, я оспорва като я счита за неоснователна, както и че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е платила на ответното дружество сумата от 19.558,30 лева, което се удостоверява от представено платежно нареждане, с посочено основание за превод „Аванс съгласно покупко-продажба за апартамент“, като по делото не e установено страните да са били в облигационна връзка. Ответникът отрича да е бил в договорни отношения с ищцата, но твърди, че сумата му е преведена от ищцата по повод сключен предварителен договор с нейната дъщеря. Съдът е приел, че при извършване на превода ищцата не е посочила, че основанието за плащане е погасяване на задължението на дъщеря й по предварителния договор, поради което не може да се приеме, че е изпълнила чуждо задължение по смисъла на чл. 73 ЗЗД. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че подписаните от ищцата платежни документи за извършване на превод на процесната сума от нейна депозитна сметка по сметка на ответното дружество не съдържат нареждане за плащане за погасяване на задължението на третото лице, поради това съдът е приел, че е без значение как и по чие нареждане в електронния документ за банковия превод е вписано като обяснение обстоятелството, че плащането е „аванс по договор за покупко-продажба на недвижим имот на Д. В. – А.“, както и че ответникът е приел плащането за погасяване на задължението на трето лице по сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот. Като е приел, че отношенията между ищцата и нейната дъщеря са ирелевантни, а процесната сума е платена без основание, съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси, макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че в мотивите на решението съдът е длъжен да обсъди всички доказателства за правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че не е налице плащане на чуждо задължение, което кредиторът няма право да откаже, тъй като основанието за плащане е изрично посочено от наредителя в платежния документ.
На ответницата по касацията Л. В. В. следва да бъде присъдена сумата 1.130 лева разноски в касационното производство, както се претендират.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102/07.01.2016 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 639/2015.
ОСЪЖДА [фирма], Б. да заплати на Л. В. В. от С. сумата 1.130,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.