О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр.София, 26.05.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Р. гр.д.N 388 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.12.2009г. по гр.д. № 947 / 2009г. на Русенски ОС, с което са отхвърлени предявените от П. Д. Г. иск срещу ”К” ЕА. с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Жалбоподателят – П. Д. Г. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът “К” ЕА. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения П. Д. иск срещу ”К” ЕА. с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Съдът е приел, че искът на ищцата за възстановяването й на работа, заемана отпреди уволнението е погасен по давност съобразно разпоредбата на чл.358, ал.1,т.2 КТ В заповедта за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата №/02.07.2007г. на основание чл.330, ал.2, вр. чл.190, ал.1,т.2 КТ е посочено, че същата е връчена на 02.07.2007г., а искът е предявен на 07.07.2009г. Съдът е приел за установено, че по иск на ищцата в друго производство – с влязло решение от 24.10.2007г. по гр.д. №5020/2007г. на Русенски РС, е отменено уволнението й като незаконосъобразно, но в същото тя не си е предявила исковете по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ- за възстановяване на работата, заемана отпреди уволнението и за присъждане на обезщетение за принудителна безработица. Като е предявили тези искове едва на 31.08.2007г. ищцата е пропуснала двумесечния срок предвиден в разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ, в който може да извърши валидно това действие, поради което съдът е уважил възражението на работодателя за погасяването на иска за възстановяване на работа по давност.
В изложението, за да обуслови допустимост на въззивното решение жалбоподателката е посочила, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно началният момент, от който насетне тече двумесечен срок за предявяне на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че разрешеният от въззивният съд материалноправен въпрос за относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове, не е в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позоваването на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без аргументи в нейна подкрепа, не е достатъчно, за да обоснове изводи за съществуването на това основание за допускане до касационно обжалване на касационната жалба.
Не е налице и противоречиво разрешаване на поставения въпрос от съдилищата, тъй като в практиката е прието разбирането, че К. на труда съдържа изрична уредба относно давността за предявяване на исковете по трудови спорове и според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ искът за отмяна на заповедта за уволнение се предявява в 2-месечен срок от връчване на заповедта. Началният момент на давностните срокове по искове за трудови спорове е определен в закона диференцирано, според характера на претенцията. В конкретният случай за спорното правоотношение е приложима материалноправната разпоредба на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. В случая, за да определи началният момент на давността за иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ съдът е приложил точно разпоредбата на закона и по този въпрос жалбоподателят не е представил решения на други съдилища, даващи различно тълкуване на тази правна норма, което да обуслови допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тази разпоредба касае хипотеза на противоречива съдебна практика по сходни спорове.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 02.12.2009г. по гр.д. № 947 / 2009г. на Русенски ОС, по жалба на П. Д. Г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: