О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
гр.София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 887 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Д. срещу решение № 346 от 16.05.2008 г. на П. окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 130 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 22 от 06.04.2007 г. по гр.д. № 238 от 2004 г. на П. районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от Б. Т. Д. срещу Д. , представлявана от Министъра на р. развитие и благоустройството, „НЕК” ЕАД- предприятие „Я” и „НЕК” Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владенитео върху земеделски земи, подробно описани в решението.
Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Посочени са два въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд и произнасянето по които, според касатора, би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. По какъв ред следва да се възстанови собствеността върху земеделски земи, които са били отчуждени от държавата не по установения законов ред преди да са били включени в ТКЗС /по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и на основание чл.10, ал.4 от този закон или по силата на закона и на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ/, 2. С. ли да се прилага подзаконов нормативен акт /в случая П. за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда от 1952 г./, ако неговите разпоредби дерогират разпоредбите на закон /в случая разпоредбата на чл.101 от ЗС, предвиждаща отчуждаване след заплащане на надлежно обезщетение/. Освен това, касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в следните решения: Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1* от 21.11.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1* от 07.12.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС,Трето г.о., решение № 91 от 01.02.1995 г. по адм.д. № 2* от 1994 г. на ВС, Трето г.о., решение № 3* от 22.04.2003 г. по адм.д. № 8* от 2002 г. на ВАС, Трето отделение.
Ответниците Д. , представлявана от МРРБ, „НЕК” Е. , предприятие „Я” и „НЕК” Е. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение констатира следното: Съгласно на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна, което налага нейното тълкуване, или когато липсва правна норма, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато няма задължителна или трайна практика на ВКС по тази правна норма, или когато съществуващата съдебна практика по тази правна норма е неправилна и се нуждае от коригиране. Във всички тези случаи произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона от съдилищата и за развитието на правото.
В случая, по първия от посочените от касатора въпроси /по какъв ред следва да се възстанови собствеността върху земеделски земи, които са били отчуждени от държавата не по установения законов ред преди да са били включени в ТКЗС /по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и на основание чл.10, ал.4 от този закон или по силата на закона и на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ/ има ясна правна регламентация: Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ предвижда, че по реда на този закон се възстановява собствеността върху земеделски земи, когато те са отнети неправомерно, а разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ предвижда, че се възстановява собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. Ясно е, че разпоредбите на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ се отнасят като специална към обща, тъй като чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ предвижда възстановяване на собственост върху определен вид имоти /имоти, които са имали земеделски характер към момента на отнемането им от бившите собственици/, докато чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ предвижда възстановяване на собственост върху всички имоти и движими вещи, отнети от бившите им собственици по посочения в тази разпоредба начин. Освен това, по този въпрос има практика на ВКС /например решение № 1* от 04.02.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение и която настоящият състав на ВКС счита за правилна и напълно в съответствие с действителния смисъл на нормите на чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ и като такава ненуждаеща се от коригиране. Поради това произнасянето на настоящия състав на ВКС по горепосочения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вторият посочен въпрос /затова следва ли да се прилага подзаконов нормативен акт, ако той противоречи на закона/, също не се нуждае от произнасяне от ВКС. Налице е ясна правна норма на чл.15, ал.3 от ЗНА, според която в случай на такова противоречие правораздавателните органи прилагат нормативния акт от по-висока степен. Тази норма не се нуждае от тълкуване, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос. Още повече, че в приложимите към конкретния правен спор нормативни актове няма противоречие- както в чл.101, ал.3 от Закона за собствеността /в редакцията му към датата на отчуждаването на процесните земеделски земи с разпореждане на МС № 1* от 17.09.1956 г./, така и в чл.10, ал.1 от П. за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда от 1952 г., на който се е позовал въззивния съд в обжалваното решение, е предвидено, че частните имоти се считат за отчуждени и държавата придобива правото на собственост върху тях от деня на разпореждането на МС за отчуждаване, а не от деня на обезщетяване на бившите собственици.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. В обжалваното решение съдът е приел, че тъй като се касае за отнети от ищеца земеделски земи, за да може той да се легитимира като собственик на тези земи към настоящия момент следва да представи решение на ОСЗГ за възстановяване на правото му на собственост върху тези земи по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. Евентуално, ако се приеме, че възстановяването на собствеността се извършва по силата на закона на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, съдът е приел, че ищецът не е доказал иска си, тъй като отчуждаването е извършено по законовия ред, предвиден в П. за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда от 1952 г., според който отчуждаването произвежда своя ефект от момента на издаване на разпореждането на МС, а не от обезщетяването на бившия собственик; тъй като не е доказано, че върху претендираните от ищеца имоти не е осъществено меропрятието, за което те са били отчуждени от държавата и че тези имоти съществуват реално до размера, в който са били отчуждени. Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
1. Общият смисъл на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС е, че реституцията на имотите, които са били отнети без законово основание или са били отчуждени не по установения законов ред /чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ/, така както и реституцията на имотите, отчуждени по посочените в чл.1 и чл.2, ал.1 от ЗВСВОНИ закони, настъпва при наличието на посочените в чл.1 от ЗВСВОНИ предпоставки- имотът да съществува до размерите, в които е отчужден и да е собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми и еднолични дружества по чл.61 от ТЗ. Същото е прието и от въззивния съд в обжалваното решение.
2. Съгласно решение № 1* от 21.11.2001 г. на ВКС по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., подлежащият на реституция по реда на ЗВСВОНИ имот не съществува реално, ако по благоустройствения план на населеното място имотът не съществува като кадастрална единица, теренът му е предназначен за обществено обслужване и предназначението е реализирано. В съответствие с това решение на ВКС, в обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал, че върху претендираните от него имоти не е изградено мероприятието, за което тези имоти са отчуждени /язовир Б. /, тоест не е доказал, че имотите съществуват реално до размера, в който са отчуждени.
3. Съгласно решение № 1* от 07.12.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС,Трето г.о., реституцията на земеделска земя, която към момента на обобществяването й вече е променила своя характер, се извършва не по реда на ЗСПЗЗ, а по реда на ЗВСВОНИ. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС- в него по същество е прието, че реституцията на процесните имоти, които към момента на отчуждаването им с разпореждане № 1* от 17.09.1956 г. на МС са представлявали земеделски земи, следва да се извърши по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ и на основание чл.10, ал.4 от този закон.
4. В решение № 91 от 01.02.1995 г. по адм.д. № 2* от 1994 г. на ВС, Трето г.о. са разгледани предпоставките за реституция на земеделски земи, съгласно чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ- въпрос, който не е стоял за разглеждане и по който не се е произнасял съдът в обжалваното решение.
5. Последното посочено от касатора решение № 3* от 22.04.2003 г. по адм.д. № 8* от 2002 г. е постановено от ВАС, Трето отделение, поради което то не би могло да послужи като основание за доказване тезата на касатора за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346 от 16.05.2008 г. на П. окръжен съд, трети въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 130 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.