4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С., 11.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1221 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 52 от 24.06.2011 година по гр.д. № 128/2011 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 429 от 27.02.2011 г. по гр.д. № 419/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от А. Илиев Петров от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 9000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от излъчено на 20.05.2009 г. телевизионно предаване, съдържащо неверни, обидни за ищеца твърдения. В решението е прието за установено, че на 20.05.2009 г., между ищеца и екип на телевизия „Скат” е възникнал инцидент, по време на който ищецът е извършил хулиганска проява, за което е признат за виновен с присъда от 19.10.2009 г. по н.о.х.д. № 250/2009 г. на Бургаски окръжен съд. Вечерта на 20.05.2009 г., около 20,30 часа по телевизия „Скат” е било излъчено предаване с водещ В. К., служител при ответното дружество. По време на предаването, посветено на състоялия се същия ден инцидент между ищеца и екип на телевизията, по адрес на ищеца са били направени множество обидни изказвания, свързани с миналото му, обрисувано като престъпно; с поведението му в обществото, свързано с нелицеприятни, осъдими прояви; с външността му и мисловните му възможности. Изнесените неверни факти и обидни характеристики за личността му причинили на ищеца сериозен дискомфорт; чувство на обида; изпаднал е в депресия; чувствал се е унизен и посрамен пред близките си и в обществото. При така установените факти, въззивният съд е приел, че искът за обезщетение за неимуществени вреди от виновно противоправно поведение на ответника, възложител на предаването причинило деликта е основателен до размер на 9000 лева, които е присъдил на основание чл. 49 ЗЗД, отхвърляйки иска за разликата до предявения размер от 100000 лева.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която предявената претенция е уважена до размер на 9000 лева е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси: към кой момент от производството по делото съдът се произнася по относимостта на доказателствата към спорния предмет и може ли да се приемат в съдебното решение за неотносими доказателства, които са били приети в хода на делото и приобщени към доказателствения материал, както и по материалноправните въпроси: дължи ли се обезщетение за вреди, когато пострадалия е допринесъл за негативния резултат; отчита ли се съпричиняването при определяне размера на обезщетението за вреди от деликт и дължи ли възложителят обезщетение по чл. 49 ЗЗД, когато натовареното с работата лице не е действало виновно. Поддържа се, че последните два въпроса са разрешени в противоречие с постановките на Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на Върховния съд на Република България.
Касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 9000 лева до предявения му размер е постъпила от А. Илиев Петров. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 КТ поради разрешаването на въпроса за справедливото обезщетяване на вредите в противоречие с т. 11 от Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на Върховния съд, както и с решение № 134 по гр.д. № 529/2009 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са неоснователни.
Процесуалноправните въпроси към кой момент от производството по делото съдът се произнася по относимостта на доказателствата към спорния предмет и може ли да се приемат в съдебното решение за неотносими доказателства, които са били приети в хода на делото и приобщени към доказателствения материал не съставляват касационно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Повдигнатите въпроси са намерили разрешение в установената практика на съдилищата по приложението на чл. 146, ал. 4 ГПК; чл. 235 ГПК и чл. 253 ГПК, съгласно която съдът се произнася по допускане на доказателствата в първото по делото заседание; определението по допускане на доказателства е оттегляемо от постановилия го съд, а в съдебното решение съдът основава изводите си за фактите въз основа на допустими и относими към спора доказателства, без да съобразява доказателствата, които макар и събрани по делото са недопустими или неотносими към спорното право. В съответствие с установената практика, постановявайки решението си въззивния съд е формирал изводите си за фактите след преценка за допустимостта и относимостта към спорното право на събраните по делото доказателства.
Въпросите дължи ли се обезщетение за вреди, когато пострадалия е допринесъл за негативния резултат и отчита ли се съпричиняването при определяне размера на обезщетението за вреди от деликт не са обуславящи изхода на делото – въззивният съд не е обсъждал възражение за съпричиняване, каквото не е било въведено от ответника своевременно в първоинстанционното производство. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът дължи ли възложителят обезщетение по чл. 49 ЗЗД, когато натовареното с работата лице не е действало виновно. Въззивният съд е приел, че водещият предаването „Паралакс” служител на ответника В. К. е изразил в медийното пространство накърняващи честта и авторитета на ищеца обстоятелства, без изнесените факти да са проверени, както и обидни характеристики за личността му, което съставлява виновно противоправно поведение. В съответствие с установената съдебна практика по въпросите за правното значение на добросъвестната проверка на достоверността на изнесената от журналиста информация и дали това изключва отговорността му; за приложението на чл.10 ал.1 от КЗПЧОС; за разликата между факт и мнение; за границите на допустимата журналистическа критика ( решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК), въззивният съд е приел, че неверните фактически твърдения, както и обидните оценки ангажират отговорността на журналиста; че когато се изнасят засягащи честта и достойнството на друго лице факти, тяхната достоверност трябва да бъде проверена преди разпространението им; че мненията за личността могат и да не бъдат достоверни, но когато тази оценка е обидна придобива правно значение; че в чл.10 т.1 от КЗПЧОС се прокламира свободата на изразяването на мнения, но разпоредбата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица. Рамките, до които се простира свободата на словото се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите.
Неоснователни са и доводите за разрешаване на въпроса за справедливото обезщетяване на вредите в противоречие с т. 11 от Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на Върховния съд. В съответствие с т.11 от ППВС № 4 от 1968 г., съдът е изследвал и съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в т.ч. съобразил е преживяните от ищеца психически страдания, изразяващи се в стрес, унижение, личен и семеен дискомфорт, оскърбено лично достойнство и доколкото засягането на тези ценности може да бъде съизмерено в паричен еквивалент е определил обезщетение в съответствие с критериите за справедливост. Не е налице и противоречие между изводите на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД и тези, формирани в решение № 134 по гр.д. № 529/2009 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, където размера на обезщетението е определен при напълно различни факти и претърпени неимуществени вреди от увреждане на здравето, резултат на престъпление.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 52 от 24.06.2011 година по гр.д. № 128/2011 година на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: