О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 11.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 366 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
[фирма] обжалва решение № 263 от 22.10.2015 г. по в.т.д.н. 192/2015 г. на В., с което е потвърдено решение № 177 от 17.04.2015 г. , постановено по т.д.н. 115/2014 г. В.. С решение № 177 от 17.04.2015 г. е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма], [населено място], с което по реда на чл. 629, ал.2 от ТЗ се претендира откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] като неоснователно. Това решение е поправено с решение от 04.06.2015 г. по реда на чл. 247 от ГПК относно наименованието на дружеството вместо „Ф.“ – [фирма].
В касационната жалба излага съображения, че изводите на въззивния съд са необосновани. Счита, че по договора за цесия, от който черпи права е придобил вземания по данъчни фактури, обективиращи сделки между праводателя на [фирма], [населено място] и ответното дружество [фирма]. Съгласно константната практика на ВКС, решение № 127 от 05.10.211 г. по т.д. 1027/2010 г. ІІ ТО, решение № 102 от 08.10.2009 г. по т.д. 60/09 г., І отделение, търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Праводателят на касатора и ответникът били търговци. Сделките са в рамките на упражняваното от тях занятие и се явяват търговски. Именно защото касаторът бил частен правоприемник, по отношение на тези вземания са налице условията за откриване на производство по несъстоятелност.
Освен това била налице изискуемост на прехвърлените по договора за цесия вземания, която също е предпоставка за допустимостта и основателността на молбата по смисъла на чл. 625, ал.1 от ТЗ, както и нямало липса на доказана връзка между представените доказателства 4 бр фактури и споразумение от 09.05.2013 г. Твърди, че е доказана изискуемостта на вземанията по фактури, като в споразумението от 9.5.2013 г. било видно, че са уредени отношенията по повод тези фактури и вземанията били с настъпил падеж. Счита, че е представил своевременно доказателства и ответникът не е могъл да прави възражение, че ги няма. Поради това незаконосъобразно бил приложил нормата на чл. 161 от ГПК.
Изводът, че длъжникът е платил на своя съконтрахент, цедент на касатора бил незаконосъобразен и неоснователен. Никъде в заключението на вещото лице нямало такъв категоричен извод. Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не бил длъжен да възприема заключението на вещото лице. Моли да се отмени като незаконосъобразно и неправилно обжалваното решение и да се постанови друго, по същество на спора, с което да се уважи молбата му.
Ответникът по касационната жалба [фирма] е подал отговор в срока по чл. 287 от ГПК, оспорва касационната жалба. Счита, че няма формулиран материално правен или процесуалноправен въпрос, по който ВКС следва да се произнесе. Не били приложени всички решения. Въпросът за допустимостта на иска бил пряко свързан с въпроса за паричното задължение на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 от ТЗ. Подробно излага съображения, че съдът правилно е преценил, че няма установено вземане по търговска сделка за касатора към [фирма]. Наред с това, намира, че няма доказателства, че е настъпила неплатежоспособност за този длъжник. Прави искане да му се присъдят разноски в размер на 800 лв, платено адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба. Представя договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] поставя следните въпроси:
1. Обжалваното решение било в противоречие с решение № 127 от 05.10.2011 г. по т.д. 1027/10 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 102 от 08.10.2009 г. по т.д. 60/2009 г. І ТО на ВКС. В мотивите си В. бил приел, че касаторът не бил доказал качеството си на кредитор по търговска сделка. Този извод бил в явно противоречие с цитираната по-горе трайна практика на ВКС, според която търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. В конкретния случай като праводател по договора за цесия [фирма], [населено място] и цедираният длъжник по вземането [фирма], [населено място] са търговци по смисъла на ТЗ. От друга страна, и двамата са търговци и са осъществили тези сделки в рамките на упражняваното от тях занятие и в този смисъл се явяват търговски по смисъла на ТЗ.
2. Обжалваното решение било постановено в противоречие с решение № 17 от 06.3.2015 г. по гр.д. 5174/14 г., ВКС, ІV ГО, решение № 53 от 19.02.2014 г. по гр.д. 4041/13 г. ВКС, ГК, 1 ГО, решение № 54 от 28.03.2014 г. по гр.д. 1394/14 г., ВКС, ГК, 3 ГО, решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр.д. 1463/13 г. на ВКС, ГК, 3 то ГО, решение № 92 от 24.07.2013 г., т.д. 740/12 г. ВКС, ТК, 1 отделение и решение № 102 от 25.07.2011 г. по т.д. 672/10 г., ІІ ТО на ВКС. Приетото от съда, че по делото не било доказано качеството на кредитор на [фирма] на ответника поради непредставяне на доказателства по делото договор за цесия и уведомление за цесия. Въпросният извод на съда бил направен във връзка с повдигнато от страна на ответника възражение след приключване на съдебното дирене по делото за липса на доказателства към молбата по чл. 625, ал. 1 от ТЗ договор за цесия и уведомление за него. Произнасянето на В. по това възражение противоречало на възприетото в посоченото по-горе богата практика на ВКС.
3. Обжалваното решение било постановено в противоречие с определение № 67 от 07.2.2014 г.. по гр.д. 7584/13т г. ВКС и определение № 348 от 13.3.2014 г. по гр.д. 6594/13 г. на ВКС. Ответникът не бил направил възражение за отсъствие на договора за цесия и уведомлението в определения съгласно чл. 133 от ГПК, срок, като с това бездействие бил станал причина делото да не може да бъде попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на релевантни за правния спор факти. Ако съдът бил се съобразил с това обстоятелство, то е следвало да приеме за доказани установените с тях факти.
С въззивното решение Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение, с което е отхвърлено искането на [фирма], на основание чл. 608 от ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. В мотивите е прието, че молителят не е доказал, че е кредитор по търговска сделка с изискуемо вземане, тъй като не е установил този факт при условията на пълно и главно доказване. С договора за цесия не било прехвърлено изискуемо вземане по търговска сделка. Не било доказано наличието на търговска сделка, от която да произтича вземане, както и не било представено уведомление за цесията. Поради това не можело да се установи характерът на прехвърленото вземане, както и дали е настъпила изискуемостта му. Нямало доказателства, че цедентът [фирма] е имал изискуемо вземане към ответника въз основа на търговска сделка. От споразумение от 09.05.2013 г., имащо характера на установителен договор, не се установявало, че това вземане произтича от търговска сделка, поради което следвало да се приеме, че споразумението не представлява такава сделка. Въззивният съд е приел, че по делото не се установявала и връзка между 4 броя фактури за доставка на пшеница, споразумението и твърдяната цесия. Съдът приема, че ответникът е осчетоводил фактурите като платени към едноличния търговец. Поради липсата на установено вземане по търговска сделка искането е отхвърлено и не е обсъждано дали дружеството е неплатежоспособно.
Посоченият от касатора въпрос за това дали има качеството кредитор по търговска сделка е разрешен от въззивния съд и в този смисъл, касаторът точно е посочил въпроса в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Въззивният съд, преценявайки доказателствата по делото, е приел, че няма установено вземане за касатора [фирма] по търговска сделка. Нормата на чл. 608 от ТЗ поставя условие, при което за ответника търговец да може да се открие производство по несъстоятелност и това е кредиторът, по чието искане може да се открие производство по несъстоятелност, да има вземане, което е посочено в нормата на чл. 608 от ТЗ, а в случая съгласно твърденията в молбата на [фирма] – вземане по търговска сделка – неизпълнено задължение за заплащане на цена на доставени стоки. В молбата за откриване на производство по несъстоятелност е посочено, че вземането на молителя е по търговска сделка и че това вземане е придобил чрез частно правоприемство с договор за цесия от [фирма]. Такова вземане въззивният съд е приел, че не се установява да е налице към момента на разглеждане на искането за откриване на производство по несъстоятелност. В разясненията в т. 1 от тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че касационно обжалване може да се допусне по поставен от касатора въпрос, само когато този въпрос е от значение за изхода на делото, но не е свързан с анализ на доказателствата и възприемане на фактите и не касае правилността на решението. Въпросът следва да е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил волята на съда, обективирана в решението му. В случая съдът не е разрешавал въпроса за това кога са представени писмените доказателства от молителя, от които той твърди, че черпи права. Съдът е приел за допустими тези доказателства, анализирал ги е и не е разрешаван въпросът за тяхното представяне след срока. С оглед на всички представени от молителя писмени доказателства, съдът е преценил, че няма вземане по търговска сделка, приемайки, че не е доказано праводателя на молителя да има такова вземане. Този факт е от значение, тъй като молителят се позовава на вземане по търговска сделка на своя праводател в молбата по чл. 608 от ТЗ пред първоинстанционния съд. Съдът е обсъдил, че не е установено съществуването на вземане по търговска сделка за цедента, праводател на молителя [фирма] и съответно правото на молителя да е носител на това вземане. А разрешаването на този въпрос е от значение, защото само дефинитивно определени в чл. 608 от ТЗ вземания, сред които вземане по търговска сделка, може да са основание за откриване на производство по несъстоятелност. Недоказване на съществуването на вземане е в основата на изложените от въззивния съд съображения и съответно това недоказване, води до непризнаване на право на молителя да има вземане спрямо ответника. Изводите относно анализа на доказателствата на въззивния съд не могат да са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният първи въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК е свързан с анализ на доказателствата, а не дава правно разрешение на материалноправен въпрос, който да е постановен в разрез с практиката, посочена в т. 1 и т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това, че не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване, а именно не е посочен точно разрешеният материалноправен или процесуалноправен въпрос от въззивния съд, то не следва да се допуска до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
По отношение на втория и трети поставен въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдът намира, че въззивният съд е съобразил дори късно представените от молителя доказателства, приемайки че не е налице доказване на вземане за цедента, праводател на молителя, спрямо ответника в производството. Анализът на представения договор за цесия, не е основният мотив за определяне правата на молителя от въззивния съд. Поради това съдът не е разрешавал въпрос относно преклузията на възраженията на ответника и непредставяне на доказателства във връзка с цесията. Посочената задължителна практика по чл. 290 от ГПК в т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е неотносима. Въззивният съд не е разрешил въпроса за това, че е разгледал възражение след срока по чл. 133 от ГПК. Въззивният съд се е произнесъл, вземайки предвид изцяло твърденията на молителя и всички представени от него доказателства. Не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване с посочването на втори и трети въпрос, тъй като касаторът не е посочил процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По така изложените мотиви, съдът намира, че следва да не се допуска касационно обжалване.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 800 лв, заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за изготвяне на отговор на касационната жалба. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие [фирма] е сключил договор с адв. Я. Т. и е заплатил адвокатското възнаграждение, съгласно представения от адв. Т. договор, съдържащ и изявление за получаване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посочения размер.
По изложените мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 22.10.2015 г. по в.т.д.н. № 192/2015 г., Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица], ет. 1 да заплати на [фирма] ООД, ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица] сумата от 800, лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………ЧЛЕНОВЕ: 1. …………2. …………..