О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 20.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3148/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 4470 от 19.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 8922/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 08.03.2013 г. по гр. д. № 48766/2011 г. на Софийски районен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която ЗК [фирма] е осъдено на основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на А. С. Л. сумите 15 901.14 лв. – застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на лек автомобил „Ауди” с рег. [рег.номер на МПС] за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие „кражба”, настъпило между 23.30 ч. на 17.03.2011 г. и 07.57 ч. на 18.03.2011 г., ведно със законната лихва от 15.11.2011 г. до окончателното плащане, и 652.03 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.2011 г. – 15.11.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради което се прави искане за отмяната му и за отхвърляне на исковете. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил чл.266 ГПК, като е отказал да допусне поисканите с въззивната му жалба писмени доказателства, имащи съществено значение за изясняване на обстоятелствата относно настъпването на застрахователното събитие и идентичността на застрахования автомобил, които са били ангажирани своевременно с отговора на исковата молба, но неправилно не са приети от първоинстанционния съд. Твърди, че в резултат на незаконосъобразното недопускане на доказателствата е препятствана възможността да докаже наличието на основания за отказ от изплащането на застрахователно обезщетение, предвидени в общите условия към застрахователния договор и в чл.211, т.2 КЗ. Позовава се и на нарушение на чл.154 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест за установяване на застрахователното събитие.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е приповторил оплакванията за неправилност на въззивното решение и във връзка с тях е формулирал следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК : 1. Представлява ли процесуално нарушение немотивираният отказ на съда за събиране на доказателства, какъвто се съдържа в определение от 30.03.2012 г. по гр. д. № 48766/2011 г. на Софийски районен съд, и този отказ може ли да бъде пречка за събиране на нови доказателства във въззивната инстанция, включително и относно нови обстоятелства, които страната не е могла да узнае, посочи и представи в хода на първоинстанционното производство; 2. В тежест на коя страна по гражданското дело е установяването на оспорени с отговора на исковата молба факти, когато липсва разпределение на доказателствената тежест от съда; 3. Кога неизпълнението на задължение по застрахователния договор е значително с оглед интереса на застрахователя. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с твърдението, че „съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила”.
Ответницата по касация А. С. Л. от [населено място] не заявява становище в срока по чл.286, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски районен съд в частта, с която са уважени предявените от А. С. Л. срещу ЗК [фирма] осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Софийски градски съд е приел, че в качеството на застраховател по валиден договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” ответникът – застраховател дължи на ищцата застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото в периода на действие на застраховката застрахователно събитие „кражба” на собствения й застрахован автомобил, ведно с обезщетение за забава, в размер на присъдените с обжалваното решение суми – 15 901.14 лв. и 652.03 лв.
Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ЗК [фирма] за недоказаност на настъпването на застрахователното събитие „кражба”. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е направил извод, че настъпването на застрахователното събитие се доказва по несъмнен начин от представеното от ищцата удостоверение, издадено от органите на МВР, според което застрахованият автомобил е обявен за общодържавно издирване в деня, когато е съобщено за изчезването му, и не са разкрити данни за местонахождението му. Като е съобразил, че по повод на отнемането на автомобила е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК, и че ответникът не е ангажирал доказателства автомобилът да се намира в държане на ищцата или да е известно местоположението му, Софийски градски съд е приел, че не е оборен изводът за противозаконно отнемане на автомобила, попадащо в кръга на покритите от застраховката рискове.
За неоснователно е счетено и възражението на ответника – жалбоподател за липса на идентичност между застрахования със застраховката лек автомобил и автомобилът, обект на заявената пред органите на МВР кражба. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения като е отказал да допусне и приеме поискани от ответника доказателства за установяване на твърдяната липса на идентичност. Същите съображения са изложени и в мотивите към постановеното в открито съдебно заседание на 20.03.2014 г. определение, с което Софийски градски съд е оставил без уважение исканията на ЗК [фирма] за събиране на поискани с въззивната жалба доказателства, част от които не са допуснати и приети от Софийски районен съд. В същото определение е изразено и становище, че част от поисканите доказателства са преклудирани от чл.266, ал.1 ГПК, а друга част касаят възражения по съществото на спора, които са заявени за пръв път във въззивното производство и не са обсъждани от първата инстанция. Независимо от становището си за отсъствие на основания за допускане и за събиране на ангажираните с въззивната жалба доказателства, въззивният съдебен състав е изложил съждения относно значението на тези доказателства за изхода на правния спор, приемайки, че те не насочват към извод отнетият при кражбата лек автомобил да е различен от автомобила, застрахован с договора „Каско на МПС”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с релевираните в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на решението, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поради изложеното евентуалната неправилност на въззивното решение на поддържаните в касационната жалба и в изложението основания не може да бъде основание за допускане на решението до касационен контрол.
Касационното обжалване не може да се допусне и във връзка с въпросите, които касаторът е извел от оплакванията си за неправилност на въззивното решение.
Първият въпрос – дали представлява съществено процесуално нарушение немотивираният отказ на първоинстанционния съд за събиране на доказателства и дали този отказ е пречка за събиране на същите доказателства във въззивното производство, включително относно нови обстоятелства, които страна не е могла да узнае, посочи и представи в хода на първоинстанционното производство, не покрива общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, респ. за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора. Посоченият въпрос е изграден върху тезата на касатора, че първоинстанционният съд немотивирано и незаконосъобразно е отказал да събере поисканите от него доказателства, за събирането на които впоследствие е направено искане и пред въззивната инстанция. Процесуалните действия на първоинстанционния съд не са предмет на инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд, поради което всички въпроси, отнасящи се до тяхната правилност, са извън обсега на касационния контрол, а съответно и извън приложното поле на касационното обжалване. В определението си по доказателствата и в мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл, че отказът на първоинстанционния съд да приеме доказателствата, ангажирани от ответника /сега касатор/, не съставлява процесуално нарушение с последиците по чл.266, ал.3 ГПК, както и че поисканите за пръв път във въззивното производство доказателства не попадат в хипотезата на чл.266, ал.1 ГПК. При така направената преценка въпросът дали немотивираният и незаконосъобразен отказ на първата инстаниця да събере доказателствата е пречка те да бъдат събрани от въззивната инстанция е в противоречие с мотивите към обжалваното решение и няма значение за постановения с решението правен резултат.
Вторият въпрос инкорпорира в съдържанието си оплакването на касатора, че въззивният съд е нарушил чл.154, ал.1 ГПК като му е възложил тежестта да доказва ненастъпването на застрахователното събитие, за което първоинстанционният съд не е давал указания. За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че настъпването на застрахователното събитие „кражба” е доказано с представените от ищцата доказателства. Становището на съда, че изводът за доказаност на застрахователното събитие не е разколебан от насрещни доказателства на ответника, установяващи местонахождението на застрахования автомобил, не означава, че съдът е възложил на касатора да доказва отрицателния факт, че застрахователното събитие не е настъпило.
Третият въпрос – кога неизпълнението на задължението по застрахователния договор е значително с оглед интереса на застрахователя, не е обсъждан от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. В мотивите към решението не се съдържат изводи за неизпълнение на задължения на ищцата като застрахован по договора за застраховка, относими към правото на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това, че разрешаването му не е обусловило положителния изход на спора по иска с правно основание чл.208, ал.1 КЗ, въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Освен по изложените съображения, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и заради липсата на надлежно обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се е позовал бланкетно на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поддържайки, че решението следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като е неправилно. Бланкетното посочване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и то с аргумент, че решението е неправилно, не създава за касационната инстанция задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение по в. гр. д. № 8922/2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4470 от 19.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 8922/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :