О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 22.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5738/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. С. Г. против въззивно определение № VІ- 1844 от 30.07.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1288/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от В. С. Г. частна жалба срещу определение № 66 от 12.02.2015 г. по гр.д. № 1/2015 г. на Поморийския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост.
В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба са поставени следните правни въпроси: 1/ Следва ли при определяне на допустимостта на иска съдът да се ръководи от обстоятелствената част на исковата молба и от приложените към нея доказателства. 2/ Какъв е процесуалният ред за защита /правното основание/, когато в исковата молба ищцата е заявила, че обжалва отказ на ОСЗГ за възстановяване на право на собственост върху част от заявените земеделски имоти. Допустимо ли е в тази хипотеза производството да се квалифицира като исково по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, а не по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. 3/ Следва ли въззивният съд като разгледа въпроса за подсъдността на спора и допустимостта на иска да върне делото на първоинстанционния съд, който да предприеме необходимите действия по образуване на производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
На следващо място са формулирани следните въпроси, които според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1/ Влиза ли в процесуалните задължения на въззивния съд при твърдения за водени производства по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ да върне делото на първоинстанционния съд за събиране на доказателства относно момента на влизане в сила на решенията по тях и установяване наличието на основания за прекъсване на придобивната давност. 2/ Следва ли при приложени нови писмени доказателства, без да е изискнана преписката на О. съдът да изследва въпроса за наличие на основания по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ с оглед установяване на факта изтекла ли е погасителната давност и допустимо ли е производството.
Ответната страна Общинска служба по земеделие- [населено място] изразява становище, че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е предявила против Общинска служба по земеделие – [населено място] иск за установяване, че на основание давностно владение и наследяване е собственик на земеделска земя с площ от 27 дка в землището на [населено място], обл. Бургас. Твърдяла е, че е наследник на М. Г. П., поч. през 1965 г., и в това си качество се опитва да възстанови наследствените земи, останали в наследство от този наследодател, но от поземлената комисия незаконосъобразно й отказвали възстановяването им. Поискала е издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред Областна дирекция ” Земеделие”- Бургас, откъдето да се снабди с друго, от което да е видно, че процесните 27 дка за били заявени за възстановяване от нейния дядо, но поземлената комисия неправилно отказва да ги възстанови.
Исковата молба е оставена без движение и на ищцата са дадени указания да уточни възстановени ли са процесните имоти или налице е постановен отказ от ОСЗ за възстановяването им, както и да изложи конкретни обстоятелства във връзка с твърдението си, че ответникът оспорва правото й на собственост.
В изпълнение на тези указания ищцата в уточняваща молба е посочила, че процесните имоти не са възстановени от ОСЗ- П., като е било направено искане от нейния дядо за възстановяването им, но неправилно му е била отказано и отказът не е бил мотивиран.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост е недопустим, тъй като при наличието на постановен отказ за възстановяване на земеделските земи е недопустимо да се иска възстановяването им по общия исков ред. Това определение е потвърдено от въззивния съд, който е приел, че изложените в исковата молба твърдения са насочени към обжалване на отказ на ОСЗ да възстанови правото на собственост върху заявените земеделски земи, което обжалване се реализира по специален ред, предвиден в ЗСПЗЗ, а не по исков ред.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Жалбоподателката последователно е подържала пред първоинстанционния и пред въззивния съд, както и в подадената частна касационна жалба, че е направено искане за възстановяване на правото на собственост върху процесните 27 дка пред ОСЗ- [населено място], за които административният орган е постановил отказ, както и че сроковете за обжалване на този отказ са изтекли. Тезата й е, че в тази хипотеза единственият способ да защити правата си е чрез иск за собственост. Съдебната практика последователно и безпротиворечиво приема, че когато е било подадено заявление за възстановянане на правото на собственост върху притежаваните преди колективизацията земеделски земи, по което е постановен отказ, процесуалният ред, по който правоимащите могат да защитят правата си, е чрез обжалване на решението на административния орган по реда и в сроковете по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Ако решението не е било обжалвано в определения от закона срок или е потвърдено от съда, то влиза в сила и като стабилен административен акт не може да бъде отменено или изменено, освен в предвидените в закона случаи. Наличието на специален ред за защита срещу поставен отказ за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя изключва възможността правоимащите да реализират правото си по общия исков ред чрез предявяване на установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Втората група въпроси, поставени от жалбоподателката, са изцяло неотносими към разрешения с обжалваното въззивно решение процесуалноправен спор относно допустимостта на иска, поради което не осъщестняват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Тези въпроси касаят основателността на предявения иск за собственост и биха се поставили само при положение, че в случая такъв иск е допустим.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № VІ- 1844 от 30.07.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1288/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: