2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 25.5.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 597 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. К. против решение №386/25.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 607/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, като е приел, че искът е неоснователен. Съдът е приел, че настоящия случай изложените фактически твърдения и искането ,направено до съда,съответно установените по делото факти,не сочат на правна квалификация по чл.61,ал.1 ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд, а правилната квалификация на иска е по чл.59 ЗЗД. Прието е обаче, че въпреки погрешната правна квалификация на претенцията, районният съд се е произнесъл в рамките на наведените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум,поради което постановеното решение е допустимо. От правна страна, въззивният съд е приел с обжалваното решение, че задължението за заплащане на подобренията възниква в тежест на лицето,което притежава собствеността върху имота по времето,когато те са били извършени, тъй като с извършването им се обогатява именно собственика ,а не последващия приобретател на имота, без значение дали е придобил собствеността безвъзмездно или чрез насрещна престация. Предвид безспорното обстоятелството, че подобренията, заплащането на които се търси,са извършени в периода 2009-2010 год.,когато собственик на имота е бащата на ответницата и тя е придобила собствеността чрез дарствен акт през 2013 год., съдът е приел, че като последващ приобретател тя не замества предходния собственик за задълженията му към подобрителя на имота за извършени преди придобиване на собствеността подобрения. Прието е, че такова заместване не произтича нито от закона,нито от договора,въз основа на който ответницата е придобила имота, като на това основание съдът е направил извод, че предявеният срещу ответницата иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Сочения правен въпрос е, кой е пасивно материалноправно легитимиран по предявен иск за заплащане на подобрения в чужд имот, когато имотът е дарен след извършване на подобренията на лице от кръга на изброените в чл.135, ал.2 ЗЗД и кой се е обогатил неоснователно, предвид безвъзмездността на сделката. При извършване на подобрения в чужд имот, за собственика възниква облигационно задължение към подобрителя, ако в резултат от извършеното строителство имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота по времето, когато те са били извършени, и не следват имота в ръцете на последващ собственик, който придобие същия имот след това. С подобренията се обогатява лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им и затова именно това лице, а не неговите частни правоприемници, дължи заплащане на подобренията. Съдебната практика, както и законовите разпоредби не правят разлика относно начина на придобиване на собствеността от частния правоприемник, с оглед възмездността на сделката. По така поставения правен въпрос е налице съдебна практика – р. № 79/2009 г. по гр.д.№ 5723/2007 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС и др., като този извод следва и от мотивите на ППВС № 6/1974 г. т.VІ, като практиката в тази насока е непротиверчива и трайна, като въззивният съд се е съобразил с нея във възприетото от него от правна страна по спора, поради което не е налице соченото касационно основание.
Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №386/25.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 607/2016 г. от състав на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА М. А. К. от [населено място], съдебен адрес [улица], ет.3 адв.В. да заплати на С. С. А. сумата 600 /шестотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.