O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 27.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4471/ 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5358 / 13.09.2017 г. на Я. С. Г., чрез адв. З. К., срещу определение
№ 455 от 09.08.2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 361/2017 г. за потвърждаване на определение № 142 от 21.06.2017 г. на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 65/2017 г., с което при условията на чл. 119, ал. 3 вр чл. 118, ал. 2 ГПК последният е прекратил образуваното пред него исково производство и го е изпратил по подсъдност на Софийския градски съд.
С жалбата се иска отмяна на определението като поставено при неправилно приложение на нормата на чл. 115 ГПК, уреждаща изборна местна подсъдност за исковете ангажиращи деликтна отговорност на ответника , както и при неправилно тълкуване на чл. 45, ал. 1 З. вр чл. 3 ГПК относно деянието и мястото на извършването му, като елемент от фактическия състав на отговорността за злоупотреба с процесуални права, в хипотезата, когато ищецът едновременно твърди злоупотреба с права в производство по издаване на изпълнителен лист и образуване на производство за принудително изпълнение. Поддържа се, противно на приетото от въззивния съд, че действията на ответника по издаване на изпълнителен лист и по образуване на изпълнителното дело са отделни самостоятелни процесуални действия, така самостоятелни юридически факти от фактическия състав на непозволеното увреждане, като при преценка за местната подсъдност при иск основан и на двата факта, релевантно е мястото на извършване на действието по издаване на изпълнителния лист, тъй като той обуславя принудителното изпълнение и е същностният елемент на търсената отговорност. В отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се формулира въпросът за това къде е местоизвършването на деянието, в случаите когато ищецът претендира взискателя по висящо изпълнително дело да бъде осъден заради недобросъвестно упражняване на процесуалните му права при издаването на изпълнителен лист за вече погасеното му парично вземане. Навежда се, че произнасянето на касационния съд по така формулирания въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като ще внесе яснота по приложението на чл. 3 ГПК, чл. 115 ГПК и чл. 439 ГПК предвид липсата на задължителна практика.
Ответната страна, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не е ангажирала писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и по арг. чл. 280, ал.2, т.1- т.3 вр чл. 274, ал. 4 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г. ) като постановен по искове с цена над 5000 лв., въззивен съдебен акт, така допустима.
Относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява и намира следното:
Я. С. Г. е завел на 30.03.2017 г. пред Силистренския окръжен съд искова молба срещу И. Р. Р., с постоянен адрес в [населено място], с която иска от съда в отношенията му с ответницата да бъде установено, че не дължи, поради надлежно изпълнение, за периода ноември 2013 г.- февруари 2017 г. суми за главница и лихва, общо в размер на 40838, 71 лв., описани в изпълнителен лист от 01.03.2017 г. издаден по нейна молба въз основа на влязло в сила решение № 525 от 25.10.2013 г. на Силистренския районен съд по гр.д. № 1666/2013 г., с което след прекратяване на брака му с ответницата, е бил осъден да и заплаща месечна издръжка в размер на 1000 лв. Поискано е и осъждането на ответницата да му заплати сумата от 50000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от злоупотребата и с процесуални права при подаването на молба за издаване на изпълнителен лист за вземанията, установени с влязлото в сила решение, както и при образуване на изп.д. № 1564/2017 г. по описа на Ч., ведно с лихвите за забава считано от 01.03.2017 г.
С отговора на исковата молба, ответницата е релевирала възражение по чл. 119 , ал. 3 ГПК за липса на местна подсъдност пред Силистренския окръжен съд, предвид разпоредбата на чл. 105 ГПК, определяща като компетентен съда по постоянния адрес на ответника, а именно Софийски градски съд и отсъствието на данни, ангажиращи особена или задължителна местна подсъдност в лицето на сезирания съд.
С определение № 142 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 65/2017 г. Силистренкият окръжен съд е уважил възражението, без да излага мотиви, като е прекратил делото пред себе си, изпращайки го по подсъдност на Софийски градски съд.
За да потвърди първоинстанционното определение Варненският апелативен съд, след като е приел, че е налице обективно съединяване на искове по чл. 439 ГПК, основан на погасяване на вземането чрез изпълнение след приключване на делото, по което е издаден изпълнителния лист, и по чл. 45, ал. 1 ЗЗД основан на недобросъвестно, с цел да се дискредитира доброто име на ищеца, упражняване на процесуални права при издаването на изпълнителен лист и при образуване на изпълнително дело, е определил като местно компетентен съд по отрицателния установителен иск, предвид чл. 105 ГПК, този по постоянния адрес на ответника. По иска за вреди от деликт е приел, че местната подсъдност е изборна – или по постояния адрес или седалище на ответника, или по местоизвършване на деянието. Тъй като вредоносното деяние се изразявало в подаването на молба за издаване на изпълнителен лист, чието местоизвършване е [населено място], и в образуването на изпълнително дело, както и в предприемането на изпълнителни действия по него, осъществени в [населено място] , така макар и започнало на едно място, в своята цялост деянието е завършено на друго място, то местната подсъдност по постоянния адрес на ответника и тази по местоизвършване на деянието съвпадали, поради което делото и по двата иска е подсъдно на Софийски градски съд.
При този предмет на делото пред окръжния съд, въпреки изложените от него мотиви за местоизвършването на деяние започнало на едно, а довършено на друго място, поставеният от касатора въпрос не е обуславящ по см на т.1 на ТР №1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е изтъкнат при предпоставка, която обективно не е налице по делото- ищецът в исковата молба твърди вреди и от образуване на изпълнителното дело, а не както е поставен е въпросът- само от издаването на изпълнителен лист, следователно в обжалвания акт въззивният съд не се е произнасял в хипотезата, която се въвежда чрез зададения въпрос. Формулирането от касатора на въпрос, който е от значение за изхода на делото, съгласно т.1 на ТР №1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, играе ролята на обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, която само в кумулативна даденост с една от специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 –т. 3 ГПК в приложимата редацкия ( ДВ бр. 50/2015 г.) е годна да обоснове допускане на касацията. Следователно, щом общата предпоставка не е налице, безпредметно е да се изследва наличието на специалните – липсата на общата е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване.
Но дори хипотетично да се допусне, че поставеният въпрос е обуславящ, то той не е разрешен в обжалваното определение със съществуващата практика по чл. 274, ал. 3 ГПК по приложението на чл. 115 и чл. 105 ГПК при съединяване на иск основан на деликт с иск предявен на друго основание ( така например определение № 1110 от 10.12.2012 г. на ВКС, II- ро т.о. по ч.т.д. № 734/2012 г).
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 455 от
09.08.2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 361/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: