3
гр. д. № 3040/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 572
София, 28.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3040/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V-19 от 04.04.2016 г. по гр. д. № 185/2016 г. Бургаски окръжен съд е потвърдил решение от 27.11.2015 г. по гр. д. №150/2015 г. на Поморийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. И. С. срещу Х. К. Ю. ревандикационен иск за предаване владението на 30 кв. м. от имот на ответника, както и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца както и да премести оградата съгласно регулационното предвиждане за вътрешната граница между двата имота.
Недоволен от решението е останал ищецът по иска и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с касационна жалба, с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпросите: 1. след погасяване на вземането за обезщетение по давност – чл. 134 З. отм. правото на собственост върху придаваемите части преминава ли върху собственика на парцела, към който се придават и счита ли се дворищно-регулационния план за приложен; 2. когато старият план е приложен новият зачита ли парцелните граници по стария план като имотни; 3. ползва ли се с обвързваща спрямо всички доказателствена сила нотариалният акт, с който е удостоверено правото на собственост върху парцела заедно с придаваемите части; 4. обвързва ли собствениците на съседни парцели влязла в сила заповед на кмета на общината за частично изменение на ПУП и следва ли да се съобразят и преместят общата ограда по така определените със заповедта граници. Твърди се, че те обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като са разрешени в противоречие със задължителната практика – Р № 334 по гр. д. № 87/2010 г. на ВКС; Р № 111 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 6005/2007 г. на ІІІ г. о. на ВКС;
Ответникът по касация Х. Ю. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Твърди, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка, тъй като първото решение, не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 290 ГПК, постановено е при действието на ГПК отменен, а също и не дава разрешение на идентични правни проблеми. Второто решение счита за неотносимо, тъй като с него е прието, че регулацията е приложена на място. Оспорва се и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да отхвърли исковете съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът се легитимира като собственик на УПИ ІХ-153 в кв. 15 по плана на [населено място], общ. П., с площ от 626 кв. м. на основание договор за дарение, направено в негова полза на 28.09.1995 г. (н. а. № 1741/1995 г.).
Ответникът се легитимира като собственик на съседния имот УПИ VІІІ-152 на основание наследствено правоприемство и дарение от 1993 г., когато неговата майка и брат му са му дарили притежаваните от тях 620/1320 идеални части от имот пл. № 152 в кв. 15 по плана на [населено място], за който по действащия план са били отредени парцели VІІ-152 с площ от 760 кв. м. и VІІІ-152 с площ от 920 кв. м., от която 50 кв. м., придадени по регулация.
С приета на 14.09.2015 г. техническа експертиза е установено, че през 1976 г. е одобрен кадастрален и регулационен план за [населено място]. С регулационния план вътрешната регулационна линия между двата имота не минава по имотната граница, а към имота на ищеца се придава част от този на ответника с площ от около 27 кв. м. по протежение на имотната граница (скица – приложение № 4 към заключението). При оглед на място експертът е установил, че материализираната ограда минава по съществуващите постройки и не съвпада с определената с плана регулационната граница. Със заповед от 23.06.2008 г. е допуснато частично изменение на ПУП – ПР по искане на собствениците на УПИ VІІІ-152, УПИ ІХ-153 също Х и ХІ в кв. 15. За процесните имоти границата повтаря на одобрената с РП от 1976 г., която на място не е приложена.
С гласни доказателства е установено също, че материализираната ограда не е премествана от 1957 г.
Въз основа на така установените факти е прието, че регулацията не е била приложена към влизане в сила на ЗУТ, не е проведена процедура за прилагането й в срока по § 6, ал. 2 от ПР на закона, поради което ищецът не се легитимира като собственик на спорната площ от имота на ответника. Направено е позоваване на разрешението, дадено в ТР № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВС относно способите на прилагане на регулацията. Предявените при условията на обективно съединяване искове по чл. 108 ЗС и 109 ЗС са отхвърлени като неоснователни.
Първият въпрос, който е за това дали след погасяване на правото на вземане за обезщетение за придадения по регулация имот, регулацията следва да се счита приложена, не обуславя основание за допускане на касационна проверка. Изтичането на срока по чл. 110, ал. 1 ЗЗД няма непосредствено действие, а опосредено – след позоваване на този факт. Позоваване на погасяване на това парично вземане е могло да се направи при действието на З., когато собственика на имота, към който се придава част от съседния, се позове на изтеклата давност в производство по снабдяване с констативен акт за придобиване на вещни права върху придадената част.
Разрешение на въпроса за това, кога регулацията при действието на З. се счита приложена, е дадено в ТР № 3 от 1993 г. по т. д. № 2/1993 г. На ОСГК на ВС. С него е прието, че собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Регулацията се счита приложена ако придадения имот е бил зает по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 З. отм. или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 З.) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части.
Със ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., е прието, че в случаите, когато заварената регулацията не е приложена, това може да стане в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила – § 6, ал. 2 ПР на закона. Касаторът не е предприел действия за прилагане на регулацията, поради което е направен обоснован извод, че тя е останала неприложена.
Неотносимо към въпроса е представеното решение № 111 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 2007 г. на ІІІ г. о. на ВКС. То не съставлява задължителна практика, тъй като е постановено по реда на чл. 218, а ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2008 г. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това в него е разрешен въпросът дали собственикът на придаваем към съседен парцел имот, който не е бил обезщетен за придадения терен, става собственик на построена в упълномерения имот сграда по приращение.
Вторият въпрос е неотносим, тъй като съдът не е приел, че регулационния план от 1976 г. е приложен.
Третият въпрос също не обуславя общо основание за допускане касационна проверка. Продажбата на недвижим имот с неуредени сметки по регулация, няма за последица преминаване правото на собственост и на придадената към имота площ, за която регулацията не е приложена. Дворищно-регулационния план има релативно действие. То се стабилизира или с прилагане на регулацията или със заснемане на имота отново с имотните му граници в следващия план, ако предходната регулация не е била приложена.
Не съставлява основание по чл. 280, ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение и четвъртият въпрос. Издаването на заповед за одобряване на частично изменение на ПУП, когато то е съобразено с предходния неприложен регулационен план, а не с фактическото правно положение, няма вещни последици. Когато планът съдържа грешка поправянето й се извършва по предвидения за това ред. В случаите, когато действалия към деня на влизане в сила на ЗУТ план не е бил приложен и това не е направено в срока по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ неговото действие се прекратява – § 8, ал. 1 ПР ЗУТ. В този смисъл е и разрешението дадено в ТР. № 3/1993 г. на ОСГК на ВС.
Неприложената дворищна регулация може да бъде приложена с договор за прехвърляне на собственост, сключен между собствениците на съседните УПИ по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ (чл. 8 , ал. 2, т.1 ПР ЗУТ). При прекратяване действието на неприложена регулация собствениците на имотите, засегнати от нея, могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти (чл. 8 , ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ)..
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 08.06.2016 г. сключен с адв. Д. П., възлизащи на сумата 200.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-19 от 04.04.2016 г. по гр. д. № 185/2016 г. Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. И. С. от [населено място], общ. П., [улица] да заплати на Х. К. Ю. от [населено място], общ. П., [улица] сумата 200.00 лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: