7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С., 30.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1132 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Е. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. А., против въззивното решение № 4260 от 25 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 6381 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 2317 от 13 март 2012 г., постановено по гр.д. № 50589 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за отхвърляне исковете на Г. против МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за признаване на дисциплинарното й уволнение за незаконно, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането на Г. без работа поради уволнението, и касаторката е осъдена да заплати разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено не със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а с втора такава, издадена пет дена след първата, с която също се прекратява трудовото правоотношение; втората заповед не е произвела правно действие, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено и няма данни то да е било възстановено; липсва яснота с коя от заповедите е било прекратено трудовото правоотношение, и се създава несигурност за ищцата коя заповед следва да атакува; съдът се е опитал да домотивира първата заповед с издадената по-късно такава, тъй като в първата не е посочено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; съдът погрешно е възприел данните по делото, касаторката по никакъв начин не е застрашила живота на пациентката; в амбулаторния лист са вписани всички действия, които касаторката като лекар е извършила; не е било необходимо да се попълва факта на изпадане в клинична смърт, тъй като лекарят, който е трябвало да знае за това състояние на пациентката, е бил там и е извършил необходимото заедно с касаторката; дали е отразено или не в амбулаторния лист изпадането на пациентката в клинична смърт, няма отношение към живота и здравето на пациентката, тъй като съответният лекар е присъствал на инцидента; в заповедта не се цитира конкретната точка от хипотезите на чл. 190 КТ, които ищцата е нарушила, за да се приеме, че заповедта е мотивирана; заповедта не е мотивирана, защото не е спазено изискването на чл. 189 КТ при определяне на наказанието да се отчете дисциплинарното минало на работника; неправилен е изводът, че правилата за попълване на амбулаторен лист са нормативен акт, но никъде в заповедта не се сочи, че ищцата е нарушила нормативен акт, и съдът отново си е позволил да допълни заповедта с мотиви; невярно се приема, че тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, тъй като не са доказани лоши последици за пациентката или за болницата или да са произтекли вреди; докладната, цитирана в заповедта за уволнение, не е била връчвана на касаторката, тя не е била наясно с нарушението, за да може да се защити. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса счита ли се заповедта за уволнение за мотивирана, ако в нея липсва посочване на конкретна точка от хипотезите на чл. 190 КТ (сочи се решение № 192 по гр.д. № 876/2009 г., ІV г.о.); при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отговори на въпросите: възможно ли е работодателят да издаде две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с две различни дати с едно и също или с допълващо се основание, в този смисъл откога се счита трудовото правоотношение прекратено; счита ли се по-късно издадената заповед за нищожна ако работодателят е издал две заповеди за прекратяване с две различни дати с едно и също или с допълващо се основание; счита ли се заповедта за уволнение за мотивирана ако работодателят е издал две заповеди за прекратяване и във втората заповед (нищожната) посочи основанието на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а не в заповедта за дисциплинарно уволнение; представляват ли указанията, изписани на гърба на амбулаторния лист нормативен документ, при чието нарушаване да се носи дисциплинарна отговорност, и ако се приеме, че указанията представляват нормативен документ, но същият не е посочен в заповедта за уволнение, счита ли се същата за мотивирана по смисъла на чл. 195 КТ; касационното обжалване следва да се допусне и предвид необосноваността на съдебния акт.
Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор д-р Я. Д., чрез юрисконсулт И. И., в отговор на касационната жалба сочи доводи за правилността на наложеното дисциплинарно наказание.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 16 ноември 2011 г., а със заповед от 10 ноември 2011 г. е наложено дисциплинарното наказание уволнение; според по-късната заповед трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като основание за това е посочен инцидент с пациент; в амбулаторния лист не е отразено изпадането на пациентката в клинична смърт, нито реанимирането й, не е попълнена терапията, не е уведомен прекият ръководител на ищцата; ищцата не е изпълнила задълженията си по длъжностната характеристика да осигури навременна и достатъчна медицинска помощ на поверените й болни и да оформя надлежно медицинската документация за тях, да назначава терапия и провежда лечение съгласно правилата за добра клинична практика, да докладва проблемите при водените от нея болни на началника на отделението, като без значение в случая е добрият изход за пациентката; с невписването на състоянието на клинична смърт в амбулаторния лист на пациентката ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, представляващо неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в нормативен акт – правилата за попълване на амбулаторен лист съгласно приетите от НЗОК указания за попълване, посочени в образеца; представените по делото доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност; заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана и вината на ищцата е доказана; застрашаването здравето и живота на пациента като значителен размер на вредоносен резултат, обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание; липсва критичност у ищцата за деянието й.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като дадените от въззивния съд разрешения не са в нарушение на задължителна съдебна практика, а останалите поставени правни въпроси не касаят проблем, въведен в процеса от някоя от страните по съответния ред, който да е обусловил изхода на спора.
По първия поставен въпрос касационният съд приема, че даденото от въззивния съд тълкуване не е в противоречие със задължителната съдебна практика. Още в решение № 304 по гр.д. № 723/2009 г., ІV г.о., по въпроса дали квалификацията на дисциплинарното нарушение – излагането на фактическото основание за уволнение, е от значение за неговата законосъобразност, и опорочава ли се уволнението при неправилна правна квалификация, ВКС приема, че реквизитите на заповедта за уволнение, дадени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, са изброени с оглед възможността на работника ефективно да осъществи правото си на защита, както и да се осъществи съдебен контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. ВКС в това свое задължително тълкуване възприема трайната практика на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е текстовото индивидуализиране на нарушението (т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание) чрез посочване на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.
За да обоснове искането си за допускане на касационното обжалване касаторката сочи съдебен акт, постановен от ВКС в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, но цитира само извадка от представеното с касационната жалба решение. В рамките на касационното производство по представеното решение заповедта за уволнение е призната за незаконосъобразна на две основания – работодателят не е обосновал решението си за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и не е спазено изискването на чл. 189 КТ да се отчете дисциплинарното минало на работника. Споменаването, че в заповедта за уволнение не е визирана конкретна точка от предвидените хипотези в чл. 190 КТ, е сторено само с оглед описание на съдържащите се в конкретната заповед данни, но не е посочено, че тази липса опорочава заповедта. Ето защо следва да се приеме, че не е обосновано допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Следващите три въпроса касаят констатацията на въззивния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение е сторено със заповедта от 16 ноември 2011 г., а не с налагането на дисциплинарното наказание със заповед от 10 ноември 2011 г. Тези въпроси също не обосновават допускане на касационното обжалване, тъй като поставеният правен проблем не е въведен от страните в спора по съответния ред, та да е необходимо да се даде отговор в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК. Както обвързващо тълкува ВКС в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1, допускането на касационното обжалване е предпоставено от изтъкването от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. В случая ищцата не е твърдяла, че прекратяването на трудовото правоотношение е сторено с втората по време заповед, а е искала отмяната на дисциплинарното наказание уволнение, и твърденията й така са били възприети и от работодателя, видно от отговора на исковата молба. Искането за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение е за периода 11 ноември 2011 г. – 11 май 2012 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл. 188, т. 3 КТ със заповед от 10 ноември 2011 г. Следователно съдът е дал заключение за факт, който не е твърдян от страните, но правен въпрос в това отношение не е поставен от страна на касаторката, а липсата на подобен правен въпрос, както разпорежда цитираното ТР, препятства възможността на ВКС да допусне касационното обжалване. Извън това, в задължителната си съдебна практика, например в решение № 277 по гр.д. № 1579/2011 г., ІІІ г.о., ВКС дава отговор на поставените правни въпроси по възможността работодателят да издаде две заповеди – за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, които взаимно се допълват, и за това изпълнено ли е по този начин изискването на закона за мотивиране на акта за уволнение, и даденото от въззивния съд разрешение, макар и без да е било необходимо предвид твърденията на страните по спора, не е в противоречие с практиката на ВКС.
На следващо място се поставя правният въпрос за нормативния характер на указания, написани на гърба на амбулаторния лист, както и за опорочаването на заповедта за уволнение предвид липсата на отразяването на неспазването на нормативен акт в заповедта. Питането е обусловено от извода на съда, че с невписването на състоянието на клинична смърт и проведена реанимация в амбулаторния лист ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, представляващо неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в нормативен акт – правилата за попълване на амбулаторен лист, съгласно приети от НЗОК указания за попълване, посочени в образеца. Същевременно, преди това съдът сочи, че ищцата не е изпълнила задълженията си по връчената й на 19 май 2008 г. длъжностна характеристика, измежду които и да оформя надлежно медицинската документация, да назначава терапия и да провежда лечение съгласно правилата за добра клинична практика и пр. Неспазването на посочените задължения е описано и в заповедта за уволнение. Ето защо, независимо от извода на съда за това какъв е характерът на правилата за попълване на амбулаторния лист, съдът е извел заключение за нарушаване на правилата на трудовата дисциплина, правен въпрос спрямо което не е поставен от касаторката, поради което и в тази част касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Накрая касаторката твърди, че касационното обжалване следва да се допусне и предвид необосноваността на съдебния акт. Макар да е принципно вярно, че необосноваността на един съдебен акт да съставлява съществен процесуалноправен въпрос, този въпрос следва да бъде поставен винаги във връзка с твърдение за липса на съобразяване на определено установено обстоятелство, довела до грешка при формирането на вътрешното убеждение на съда и при прилагане на правилата на формалната логика или научното познание. Касаторката основава твърдението си по вече обсъденото заключение на съда, че трудовото правоотношение е прекратено с втората по време заповед на работодателя. Както и тук, така и при предходно разгледания въпрос, твърдението на касаторката е организирано около разбирането, че първата заповед е немотивирана, а втората – нищожна, поради което и уволнението е незаконно. Както беше посочено, това разбиране не е съответно на съдебната практика, а и не касае надлежно въведени от страните твърдения в процеса. Освен това касаторката поддържа искане за допускане на касационното обжалване поради необосноваността на въззивното решение във връзка с възможността пациентката да изпадне в клинична смърт и при навременно извършени действия от страна на лекаря. При налагането на дисциплинарното наказание обаче работодателят не се е позовал на изпадането на пациента в клинична смърт, а на забавянето на действията на ищцата и неотразяването на съответната картина в медицинската документация. Твърдения за настъпила за пациента вреда не са въвеждани от страна на работодателя, та да е необходимо да се преценява вероятността от попадане на пациента в състояние на клинична смърт съобразно навременността на реакция на медицинския персонал. Затова и по последното наведено основание за допускане на касационно обжалване, такова не се допуска.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лев, и се дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4260 от 25 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 6381 по описа на Софийския градски съд за 2012 г.
ОСЪЖДА Б. Е. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], сумата от 100,00 (сто) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: