3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
гр. София, 06,08,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като изслуша докладваното Росица Божилова ч. т. д. N 2345 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. К. Д. и Бо К. Д., граждани на К. Д., и [фирма], [населено място], срещу определение № 73 от 14.03.2013г. по т. д. № 1142/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу решение № 1715/ 19.11.2012г. по гр.д. № 1827/2012г. на Окръжен съд- Пловдив.
Частните жалбоподатели молят да бъде отменено атакуваното определение и се разгледа касационната им жалба. Сочат, че предварителният договор не е бил изпълнен изцяло – сключен е окончателен договор само за сградата, но не и за обслужващите сградата терени /двор и улица за достъп/, поради което е поискано „обявяването на окончателния договор като цяло, но чрез диспозитив в неизпълнената му част”. Излагат съображения, че предметът на предварителния договор е неделим, от което се извежда, че цената на предявените субективно съединени искове по чл.19, ал.3 ЗЗД обхваща и сградата, а не само обслужващите същата двор и улица за достъп.
Ответникът по частната жалба, [фирма] поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че същата е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че цената на иска по чл.19, ал.2 ЗЗД се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – в размер на данъчната оценка на недвижимия имот. При предмет на иска- ? ид.ч. от терена и 12,86653% от улица и при данъчна оценка на парцела 3467,80 лева и на улицата – 2231,80 лева, цената на иска е определена на 2021,05 лева. Изрично е посочено, че относно сградата в имота, предмет на предварителния договор, е сключен окончателен договор, поради което тя не е предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и данъчната й оценка е ирелевантна при определянето на цената на този иск. Въз основа на горното, е направен извода, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е 2021,05 лева.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.280, ал.2 ГПК и чл.69, ал.1, т.4 ГПК.
При оценяемите искове размерът на цената на иска се определя съобразно правилата на чл.69, ал.1 ГПК и зависи от предмета на делото. Неоснователно е твърдението на частните жалбоподатели, че цената на иска следва да се определи съобразно целия предмет на предварителния договор, тъй като само част от него е въведен като предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Видно от исковата молба, жалбоподателите искат обявяване на окончателен договор единствено по отношение на ? ид.ч. от терена и 12,86653% от улица, доколкото спрямо сградата вече е сключен окончателен договор. Именно спрямо така въведения с исковата молба предмет на спора е упражнено по съдебен ред потестативното право по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което по отношение на него следва да бъде определена и цената на иска, съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Фактът, че предметът на предварителния договор е по-широк от този на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, не означава, че цената на иска може да се формира и върху тази част от предмета на договора, с която съдът не е сезиран, тъй като това би било нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес – излизане извън пределите на упражненото право на иск.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 14.03.2013г. по т. д. № 1142/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.