4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 572
С., 08.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 866/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 95 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 753/2009 г. на Великотърновския апелативен съд в частта,с която е потвърдено решение № 81 от 12.10.2009 г. по гр.д.№ 158/2008 г. на Русенския окръжен съд в осъдителната му част за сумата 44 009, 22 лв. по предявения от [фирма], [населено място] срещу Общината иск за заплащане на извършените от ищеца разходи в отдадения му под наем имот – изграждане на площадка и заведение за бързо хранене, разходи за електрифициране на имота, за водоснабдяването му, за привеждане на басейна в състояние годно за предназначението му, който иск въззивният съд квалифицирал по чл.61, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба е въведено оплакване за постановяване на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът счита, че значимите за изхода на делото са въпросите 1./ какво качество има ищецът – на държател на имот, общинска собственост или на подобрител, т.е. на лице, което е извършило подобрения в имота, без да е било обвързано с договор към собственика; 2./ допустимо ли е без наличие на писмен договор за наем да се приеме, че едно лице има качеството на държател.; 3./ допустимо ли е без да са налице всички необходими предпоставки от фактическия състав на правната норма да се уважава предявения иск. По отношение на първия въпрос касаторът счита, че разрешението по него противоречи на ТР № 85/02.12.1968 г., ОСГК на ВС. По въпроса за валидността на договор за наем на имот, общинска собственост счита, че даденият от въззивния съд положителен отговор е в противоречие с Решение № 10403/24.10.206 г. на ВАС по адм.д.№ 470/2006 г., ІІІ отд., определение № 428 от 15.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 298/2009 г., ІІ т.о. и на решение от 05.03.2008 г. по в.гр.д.№ 772/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, в които е прието, че договорите за наем с имоти общинска собственост, сключени от Общината в нарушение на изискванията на чл.14, ал.1 и 2 ЗОС са нищожни поради противоречието им със закона. Третият въпрос бил решен в противоречие с решение от 18.11.2004 г. по гр.д.№ 831/2004 г. на СГС, с което предявеният иск по чл.61, ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен поради недоказаност на твърденията, че работата е предприета в полза на собствениците, т.е. че разходите на ищеца са свързани с необходимостта от запазване целостта и функционалното предназначение отдадената под наем сграда.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор. Моли за присъждане на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема следното следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че независимо, че по делото не е представен договор за наем, между страните по спора наемни правоотношения са възникнали преди 2003 г., когато се твърдяло че са извършени строителните и ремонтни работи. За наличието им според съда следвало да се съди по Докладна записка от 29.10.2008 г., в която кметът на [община] посочил, че от 2000 г. имотът се отдава под наем, както и от депозираната от ищеца молба от 28.11.2007 г. до Общината за закупуване на имота. Развити са съображения в подкрепа на извода, че в отдадения под наем частен общински имот с площ 2 625 дка с намиращото се в него съоръжение „басейн за вода” ремонтните работи са извършени със съгласието на Общината, което се установявало от издадените от нея удостоверение за регистрация на заведение за бързо хранене и разрешение за поставяне на метален павилион за развитие на търговска и/или спорна дейност, каквото било предназначението му според договор № 1/ 05.01.2003 г., по който имотът бил предоставен под наем на ищеца за срок от 5 години. В заключение е направен извод, че отношенията между страните следва да се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и да се ангажира извъндоговорната отговорност на ответната община по чл.61, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на стойността на извършените в имота й строителни и ремонтни работи.
Настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса за валидността на договор за наем с имот, общинска собственост, сключен без да са спазени изискванията на чл.14, ал.2 ЗОС. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него е осъществена и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като даденото по него разрешение противоречи на приетото в решението на Великотърновския окръжен съд от 05.03.2008 г. по в.гр.д.№ 772/2007 г. за приложимостта на разпоредбите на ЗОС към договори за наем с предмет общинска собственост.
На въпроса как следва да се уреждат отношенията между страните по спора – на плоскостта на договора за наем или по правилата на неоснователното обогатяване съдът ще отговори с решението си по чл.290 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95 от 17.05.2010 г. по гр.д.№ 753/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 880 лв. като му се съобщи, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: