1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
С., 10.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1175 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Ю. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Д. от АК-С. против въззивно решение № 95 от 14.05.2010 г., постановено по в.гр.д. № 10930/2009 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV“Д” г.о., с което е отменено решение № ІІ-ХІV-79 от 19.08.2009 г. на Софийския районен съд, 54 състав, постановено по гр.д. № 23306/2009 г., с което са уважени предявените от С. Ю. С. срещу [фирма] [населено място], обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 437 от 11.07.2005 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 979 от 13.08.2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 342 от 19.03.2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Тъй като са представени решения на отделни състави на ВКС, а не задължителна съдебна практика, включваща тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и постановленията на П., основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпроси, значими за изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощниците си адв. К. П. и адв. О. Е., и двамата от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение е чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложението към касационната жалба е изведен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил изхода на делото, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, а именно – съответства ли съдържанието на акта за прекратяване на трудовото правоотношение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Изведен е и процесуалноправен въпрос относно това допустимо ли е изслушване на свидетелски показания за първи път от въззивната инстанция, при положение, че същите не са били допуснати от първоинстанционния съд като неотносими към предмета на доказване.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта, с която ответното дружество е прекратило безсрочното трудово правоотношение с ищеца-касатор, е мотивирана, като работодателят е посочил, че ищецът не е реализирал проектите „В.” и „Л.”, не е предложил и не е реализирал нито една самостоятелна сделка, не е придобил нови клиенти, няма идеи и изгледи за намирането на такива, които мотиви съответстват на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на качества за изпълнението на работата „търговски сътрудник”.
Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и формулирания материалноправен въпрос, настоящата инстанция намира, че приетото в представените от касатора съдебни решения по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, не е в противоречие с приетото в обжалваното въззивно решение. В тази връзка следва да се отбележи, че противоречиви ще бъдат тези решения, които при еднакво установяване на или не на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, съдилищата постановяват противоречиви решения. С други думи, не са противоречиви решенията, постановени при различна степен на доказване на елементите на фактическия състав на материалния закон. В случая въззивният съд е приел, че съгласно длъжностната характеристика на ищеца, търговският сътрудник, на каквато длъжност той е бил назначен, е длъжен да поддържа постоянна и целенасочена работа с клиентите на дружеството, да създава търговски взаимоотношения с нови клиенти с цел нарастване обема на продажбите и увеличение на тяхната ефективност, каквито качества и дейност с оглед на събраните по делото доказателства през времетраене на трудовото правоотношение ищецът не е притежавал и не е реализирал, в който смисъл са и мотивите в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Т.е. на поставения материалноправен въпрос за съответствието между съдържанието на акта за прекратяване на трудовото правоотношение и изискванията на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, въззивният съд е дал правилен отговор. Съобразно данните по делото съдът е констатирал липсата на нужните качества за “ефективно изпълнение на работата”, каквато е волята на законодателя, изразена в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и причинната връзка между поведението на служителя и установения резултат. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложената съдебна практика. Евентуалната недоказаност на наличието на елементите на цитираната разпоредба, а именно липса на качества на работника, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях, обосновава извод за неправилност на съдебното решение като основание за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационното му обжалване. Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос относно това, допустимо ли е изслушване на свидетелски показания за първи път от въззивната инстанция, при положение, че същите не са били допуснати от първоинстанционния съд като неотносими към предмета на доказване, то този въпрос не е обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Дори да е допуснато такова процесуално нарушение, същото е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради неправилност при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но не е основание за допускане на касационното му обжалване. Вън от това обаче следва да се отбележи, че в случая няма пречка въззивният съд за първи път да допусне изслушването на свидетели във връзка със спорното право, в случаите, в които те своевременно са поискани от ответника още с отговора пред първата инстанция и тя неправилно е отказала изслушването им, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 14.05.2010 г., постановено по в.гр.д. № 10930/2009 г. на Софийския градски съд, ВК, ІV“Д” г.о., по касационна жалба с вх. № 45699 от 18.06.2010 г. на С. Ю. С. от [населено място].
ОСЪЖДА С. Ю. С. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: