Определение №572 от по ч.пр. дело №378/378 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 572

София, 24.11.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 378/2011 год.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. А., подадена чрез пълномощника му адв.К.С., срещу определение № 288 от 19.05.2011год. по в.ч.гр.д.№ 469/2011год. на Великотърновски окръжен съд,с което е оставена без уважение частната му жалба против определение на РС-Велико Търново № 617 от 17.03.2011г. по гр.д.№ 4873/2010год., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.124 ал.5 от ГПК.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано и се иска отмяната му. Според касатора ОС Велико Търново се е произнесъл по правните въпроси “как може да се защити лице, чийто права са засегнати при постановяване на решение от касационната инстанция по непредявено правно основание в исковата молба, като при това има извършено престъпление при придобиване на документ, ползван като основание за постановяване на недопустимото решение на ВКС” и “как владелецът на имот , имащ неудовлетворени дялове от заличени по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ стопански организации да се противопостави на недопустимо съдебно решение , постановено от ВКС в полза на лице, нямащо правата на лице по чл.27 от ЗСПЗЗ”. Поддържа се, че така повдигнатите въпроси са от значение за развитието на правото.
Ответникът не взема становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК достъпът до касационно обжалване е поставен в зависимост от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т. 1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател; К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая поставените от касатора въпроси са неотносими към предмета на конкретното дело – допустим ли е предявеният иск по чл.124 ал.5 от ГПК .
На следващо място – касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е безспорно както в правната теория, така и в съдебната практика, която е достатъчно богата и безпротиворечива , при действието на отменения и новия ГПК, относно това кои са предпоставките за допустимост на една искова претенция, както и кои са реквизитите за редовност на исковата молба и кога те не са били изпълнени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 288 от 19.05.2011год., постановено по в.ч.гр.д.№ 469/2011год. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top