О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 06,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 65 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Т. К. чрез адвокат Ф срещу решение № 659/17.06.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ІІ състав по гр.д. № 2190/2008 г., с което е отменено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на касатора срещу С. о. – София и е постановено друго, отхвърлящо иск за прогласяване нищожност на чл.8 ал.1 от договор № 071-01/11.12.2001 г. поради невъзможен предмет по чл.26 ал.2 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. о. – София не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от В. Т. К. срещу С. о. – София за обявяване нищожност поради невъзможен предмет на клауза от приватизационен договор № 071-01/11.12.2001 г., според която К. се е задължила да разкрие и запази за срок от три години следния предмет на дейност – частна поликлиника, в която ще функционират четири самостоятелни кабинета и аптека. СГС е уважил иска, а САС е отменил решението му и е постановил друго, отхвърлящо иска. САС е приел, че имотът, предмет на договора, е с предназначение „детска занималня”, така е описан в акта за частна общинска собственост №/09.05.1997 г., неразделна част от приватизационния договор. Приел е още, че съобразно удостоверението от С. о. – Район Изгрев от 09.01.2002 г. предназначението на обекта като детска занималня не е било променено към момента на сключване на приватизационния договор и с оглед на това продажбата му е извършена по реда на ЗППДОбП /отм./, а не по процедурата по ЗЛЗ, регламентираща приватизация на лечебни заведения. Следователно не е продадено лечебно заведение и неговата форма по ЗЛЗ няма значение за спора, а клаузата на чл.8 ал.1 от приватизационния договор при тази продажба на този имот с вписаното предназначение е действителна.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допускане се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си формулира няколко въпроса – в шест пункта, които имат теоретичен характер, но не са обусловени от конкретния спор и конкретното решение по него, макар да имат връзка със същия. Като първи въпрос е формулиран следния такъв: При смесени фактически състави с административно-правни елементи следва ли да се има предвид практиката на ВАС? Този въпрос не е обсъждан и не е обусловил решението на САС. Същото се отнася и за формулираните в пунктовете от втори до шести въпроси – в тази конкретика те не са обсъждани от САС и не са обусловили решението по спора. Както се посочи по-горе, САС е решил спора с оглед вписаното предназначение на имота – „детска занималня” в акта за частна общинска собственост №/09.05.1997 г., неразделна част от приватизационния договор, с оглед на което и продажбата му е извършена по реда на ЗППДОбП /отм./, а не по процедурата по ЗЛЗ, регламентираща приватизация на лечебни заведения. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че няма формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, чието разрешение да е обусловило крайния изход по спора. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – приложените решения на ВКС нямат фактологична идентичност с казуса по настоящото дело, основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се конкретизират, все така хипотетично се сочи възможността решението на ВКС да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, което не мотивира наличие на хипотеза по смисъла на чл.280 ал.1 т.3ГПК.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 659/ 17.06.2009 г. на Софийски апелативен съд, ІІ състав по гр.д. № 2190/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.