О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр.София, 11.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1502 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение № 460/25.02.2019 г. по в. гр. д. № 3205/2018 г. по описа на Апелативен съд София, в частта, с която е потвърдено решение № 1140/21.02.2018 г. по гр. д. № 14 368/2017 г. на Софийски градски съд, в частта му за уважаване иска на А. Л. /действащ чрез законния си представител/ и присъждане на неимуществени вреди в размер над 250 лв.
В подадената от ЗД „БУЛ ИНС“ АД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. III ГПК. Формулирани са въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са решени в противоречие със задължителната практиката на ВС. Въпросите са следните :
1. „Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за имуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/1968 г.?“
2. „Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/1968 г.?“
3. „Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?“
Твърди се, че въззивният съд не е съобразил критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, закрепени в закона и тълкувателната практика на ВС и ВКС, създадена по приложението на чл. 52 ЗЗД. Макар формално в мотивите да са посочени някои критерии за прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдът не е съобразил изцяло релевантните според задължителната съдебна практика такива за прилагане на чл. 52 ЗЗД. При условия на евентуалност в касационната жалба се сочи, че решението на Апелативен съд София е очевидно неправилно. Според касатора в хода на развилото се двуинстанционно производство е установено, че ищецът А. Л. е претърпял леки телесни повреди, които нямат достатъчно проявление. Същите са отшумели за сравнително кратък период от време, ето защо значително по – малка от присъдената сума би възмездила вредата.
При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна.
От ответника по касация А. Л. /действащ чрез законния си представител/ е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че жалбата не отговаря на селективните критерии, предпоставящи развитие на касационно производство. Касаторът не е конкретизирал кои точно обективни критерии, относими към определянето на справедлива обезвреда на неимуществените вреди, не са обсъдени от въззивния съд. Заявеното оспорване, според ответника по касация, се явява твърде общо и лишено от конкретни аргументи, поради което не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. Дори да се приеме, че е формулиран правен въпрос, то сочената от касатора практика не е пренебрегната от въззивния съд. Според ответника не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като атакуваното решение не е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от А. Л. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ е основателен до размер на 9 000 лв. В мотивите на решението е посочил, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо относно наличието на противоправно и виновно поведение на застрахован по валиден договор за застраховка на гражданска отговорност при ответното дружество водач на МПС, причинените на ищеца вреди и тяхната обусловеност от поведението на делинквента. При оспорен размер на вредите въззивната инстанция е взела в предвид заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – медицинска експертиза и документирания престой на пострадалия в болнично заведение. Същият – наложен от причинената при ПТП черепно – мозъчна травма без загуба на съзнание. С решението е отчетен периодът на възстановяване – тридесет дни, както и фактът, че пострадалият е напълно възстановен, но болките в главата са били с висок интензитет в началото. Кредитирани са показанията на изслушаната в рамките на първоинстанционното производство свидетелка В. и е анализиран продължителният период, през който е търпяно психо – емоционално разстройство и е бил налице страх от превозни средства. Въззивният съд е взел в предвид ниската възраст на ищеца към датата на инцидента – 5 години, както и обществено – икономическата обстановка в страната към същата дата, съизмерена с актуалния нормативно определен лимит на обезщетение за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от това, съдът е уважил възражението на застрахователното дружество /касатор в настоящото производство/ за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което е редуцирал определеното обезщетение с 30 %.
Поставените в касационната жалба въпроси не удовлетворяват изискването на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да са ясно и точно формулирани. Не е посочено кои релевантни критерии е бил задължен да прецени въззивния съд, което не е сторил. Отделно от това, формулираните въпроси касаят проверка правилността на атакувания въззивен акт. В цитираното тълкувателно решение се приема, че във фазата на селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора, обсъдил събраните по делото доказателства и приложил материалния закон. В случая касаторът е допуснал смесване на общия селективен критерий с основанието за касация по чл. 281, т. 3, предл. I ГПК. При липса на формулирани правни въпроси, които да удовлетворяват общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнителния такъв, формулиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че Апелативен съд София не се е отклонил от задължителните указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. – тъй като е преценил действителния размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането.
Атакуваното решение не е и очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, но не е ангажирал доказателства да ги е сторил. От друга страна, не е направено изрично искане за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат С. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ето защо, съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460/25.02.2019 г. по в. гр. д. № 3205/2018 г. по описа на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.