О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр. София, 15.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 502 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от страна на управителя на „Т” О. – гр. Б. приподписана от процесуалния пълномощник-адв. Кръстанов от АК-Бургас срещу определение №V-545 от 22.04.2010г. по ч. гр. д. № 599/2010г. на ОС-Бургас, ГК, с което е отменено първоинстанционното определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.390 от ГПК и оставена без уважение молбата на касатора. Претендира се отмяна на така обжалваното определение като незаконосъобразно и постановяването на друго такова, с което да се потвърди първоинстанционното определение на БРС постановено на 01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 33/2010 г., с което е допуснато исканото обезпечение.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
В писмения отговор на частната жалба ответникът по нея счита същата за недопустима и евентуално за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е отменено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е оставена без уважение молбата на касатора не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор. Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора.
С оглед изложеното и съобразно задължителната практика на ВКС по допустимостта на касационното обжалване на определенията на възивните съдилища по молби за допускане обезпечение на искове, съдът намира, че така постановеното определение не подлежи на касационно обжалване и частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от страна на управителя на „Т” О. – гр. Б. срещу определение № V* от 22.04.2010г. по ч. гр. д. № 599/2010г. на ОС-Бургас, ГК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.