О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 573
София, 16.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1355 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Пролет И. С. чрез адвокат Г. Х. и на В. И. С. чрез адвокат К. К. срещу решение № 4/04.01.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, 4 състав по гр.д. № 2351/2016 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/ в обжалваната му част – частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на настоящите касатори срещу [фирма] по чл.79 ал.1 вр. чл.82 и чл.86 ЗЗД за сумата от по 43463.50 лв. за всяка със законна лихва, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение на ответника по договор за учредяване на право на строеж, сключен с нот. акт № 96/15.12.1995 г., том LLX, дело № 24137/1995 г.
Касаторите и в двете жалби поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК в касационната жалба на Пролет С. и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК в касационната жалба на В. С..
Ответникът по касационните жалби – [фирма] не взима становище по същите.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
САС е приел, че между страните е сключен договор, по силата на който ищците /настоящи касатори/ и тяхната майка и наследодателка са учредили право на строеж на ответника за построяване в техния собствен имот на три апартамента и гаражи в [населено място], този договор е развален от СГС, поради пълното му неизпълнение от [фирма] на основание чл.87 ал.3 ЗЗД и чл.5 ЗН по предявени искове от касаторите и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С решението на СГС са отхвърлени исковете на касаторите срещу [фирма] по чл.79 ал.1 вр. чл.82 и чл.86 ЗЗД за сумата от по 43463.50 лв. за всяка, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението на ответника по договора за учредяване на право на строеж, в тази част решението е обжалвано от Пролет С. и В. С. и е потвърдено от САС. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, САС е приел, обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. събраните във въззивното производство, че ищците не са установили сигурно бъдещо увеличаване на имуществото си с доход от наем за непостроените от ответника обекти – жилища и гаражи. В изпълнение указанията, дадени в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса, САС е обсъдил показанията на разпитаните пред СГС и пред САС свидетели, установяващи, че действително ищците имали принципни „ивестиционни“ намерения. Все за такива принципни намерения, а не за конкретни договорни правоотношения с конкретни лица с цел реализиране на доходи от имотите свидетелства и разпитания от САС свидетел /Ж./. Според САС не доказват конкретни взаимоотношения с конкретни лица за реализиране на конкретни доходи и представените във въззивното производство доказателства за възлагане от касаторите изготвяне на становища за пазарна цена на обектите, на правото на строеж и снабдяването с данъчни оценки през 2009 г. Следователно, според САС, не са доказани вреди, претърпени от ищците /сега касатори/ по други договори, сключени от тях, за да използват очакваното по неизпълнения договор – пропуснатите ползи от неизпълнението.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложенията си касаторите формулират следните въпроси:
Пролет С. „1.Пълното неизпълнение на задължението за изграждане на обект по суперфициарен договор означава ли с абсолютна сигурност пропускане възможността в имуществото на кредитора да се включи правото на собственост върху този имот и съставлява ли вреда/пропусната полза, подлежаща на обезщетяване по чл.82 ЗЗД. 2.Предвидима при пораждане на задължението ли е и реална ли е вредата/пропуснатата полза вследствие пълно неизпълнение на задължението за изграждане на обект по суперфициарен договор. 3.Допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка, неотчитане на приети по делото доказателства, респ. при превратно възприемане на отчетени такива.“ Първият въпрос е принципно поставен при некоректно възпроизведено основание от САС за отхвърляне на исковете за претендирано обезщетение и в този смисъл е необуславящ изхода на спора. Видно от изложените мотиви в решението, въззивният съд не е отрекъл възможността, вкл. принципната, в имуществото на кредитора да се включи право на собственост при договор за строителство, какъвто е сключен от касаторите, а е отхвърлил исковете за претендирани обезщетения, поради недоказана сигурност на реализиране от ищците на доходи от конкретни лице във връзка с тези имоти. Както е посочено и в цитираното от САС ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претендираната вреда/пропусната полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса, каквото доказване не е извършено по настоящото дело. Принципните инвестиционни намерения на касаторите не доказват със сигурност настъпили вреди и пропуснати ползи, както е приел САС. И вторият въпрос е необуславящ изхода на спора в този му вид, доколкото САС не е отрекъл предвидимостта и реалността на вреда/пропусната полза при неизпълнение на процесния договор за строителство, но е приел, че настъпването на тази претендирана вреда/пропусната полза не е доказано със сигурност, доколкото са установени само принципни инвестиционни намерения за отдаване на непостроените обекти под наем, но не и конкретни договорки с конкретни лица. Третият въпрос също е необуславящ изхода на спора, тъй като не съответства на изложените от САС съображения във връзка с приетото относно събраните по делото доказателства, вкл. приетите във въззивното производство. Обстоятелството, че тези доказателства не установяват със сигурност настъпването на претендираните вреди – извод на САС, при изложени съображения за това не означава нито неизяснена фактическа обстановка, нито неотчитане на прието по делото доказателство, респ. превратно възприемане на отчетени такива;
В. С. „1. При предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи от наем, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, следва ли да се доказва реално сключване на договор за наем, неизпълнението на който е осуетено от забавата, или е достатъчно да се докаже, че е съществувала реална възможността отдаване на обекта под наем.“ Въпросът е във връзка със спора, но както и въпросите в предходната жалба е некоректно поставен с оглед установеното и прието от САС основание за отхвърляне на исковете, свързано с недоказване със сигурност на претърпени вреди, изискващо установяване на реално сключени договори за наем с конкретни лица, каквито в случая не са установени. Съществуващата реална възможност за отдаване на жилища и гаражи под наем при конкретните пазарни условия в периода на забавата не доказват настъпили конкретни вреди, нито конкретни пропуснати ползи, претендирани от ищците – касатори, а само техни намерения. Приетото от САС е в съответствие с цитираното ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице допълнителен критерий за селекция нито по чл.280 ал.1 т.1, нито по т.3 ГПК, както се поддържа в изложението.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационните жалби не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4/04.01.2017 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав по гр.д. № 2351/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.