О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 17.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4479 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
С определение от 17.04.14г. по гр.д.№10077/12г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, са присъдени разноски на ответника в размер на 700лв. Въззивният съд е приел, че разноски се дължат с оглед изхода на делото, но те следва да бъдат намалени по реда на чл.78, ал.5 ГПК, при наличие на своевременно направено възражение от жалбоподателката Л. К. в последното съдебно заседание.
Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Л. К.. Тя счита, че правилно със съдебното решение не е била осъдена да заплати разноски на ответника, тъй като те не се дължат.
Ответинкът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение по чл.248, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Основният спор между страните е по предявен от Л. К. срещу [фирма] иск по чл.109 ЗС. Този иск е бил отхвърлен от районния съд, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Със самото решение въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноски, ето защо е сторил това с определението по чл.248 ГПК, при прилагане на чл.78, ал.5 ГПК, като е намалил заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1200лв. на 700лв.
Определението по чл.248, ал.1 ГПК е правилно. То е съобразено с изхода на делото и с разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, според която ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Неоснователно е виждането на жалбоподателката, че не дължи разноски, тъй като не е осъдена за тях със съдебното решение. Редът, по който могат да се присъдят разноски, ако съдът е пропуснал да стори това с решението, е указан в чл.248 ГПК и този ред в случая е спазен. Наличието на пропуск в съдебното решение не може да се тълкува като воля на съда за недължимост на разноските. След кото съдът не е уважил въззивната жалба, той дължи и присъждане на разноски на ответника, когато такива са поискани своевременно, както е в случая.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.04.2014г. по гр.д.№10077/12г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: