О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 573
София 17.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4065/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Г. С. чрез процесуалния представител адв. А.П. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 951 от 15.05.2015г. по гр.д.№ 812/2015г.
Ответниците В. С. К. и Т. С. К. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите в изложението за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, , ХІІ състав по гр.д.№ 7280/2014г. , с което е отхвърлен предявеният от М. Г. С. иск за установяване на собствеността на реална част от 480 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1050.
В. съд е приел, че за успешното провеждане на предявения иск , ищцата е следвало да установи, че е собственик на процесната реална част от имота, чрез заявеното от нея в исковата молба придобивно основание – изтекла придобивна давност. По делото е доказано, че тя е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го свои, от прекратяването на правото й на ползване – 07.04.1992 г. до предявяване на иска, но са налице законни пречки за придобиването на собствеността по давност съгласно чл. 86 ЗС и чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, тъй като собствеността е възстановена на ответниците на основание §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на решението на Общинската служба по земеделие № 739 от 29.09.2000г., с издаване на заповед на Кмета на [община], а от този момент не е изтекъл необходимият десетгодишен срок по чл. 79 ал.1 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят няколко правни въпроса, които обобщено се свеждат до този към кой момент бившите собственици придобиват собствеността, когато е постановено решение по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в реални граници, в терен по § 4 ДР ЗСПЗЗ . К. поддържа, че по този въпрос съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС като се позовава на решение № 513 от 23.12.2011г. по гр.д.№ 1612/2010г. на ВКС, І г.о., решение № 80 по гр.д.№ 456/2011г.на ВКС, І г.о., решение № 627 по гр.д. 1623/2009г. на ВКС, І г.о. и др., но в нито едно от тези решения въпросът не е разгледан в тълкувателната им част по чл. 291 ГПК, която представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /срв. мотивите в т.1 на ТР 2/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК/.
Същевременно в други решения на ВКС в отговор на правния въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК е прието, че решенията на Общинските служби по земеделие, с които се възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.99 г./. След тази дата на основание §4 ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ възстановяването на земите в терени по § 4, съответно – придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, към която се прилага скица на имота – решение № 262 по гр.д.-№ 944/2011г. на ВКС, І г.о., решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 на ВКС, ІІ г.о., решение № 106 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2010 г., на ВКС, II г. о.,
Съществува и задължителна съдебна практика по чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ , с която се приема, че преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност върху имота не може да започне да тече. За земеделските земи, които се възстановяват по ЗСПЗЗ след 22.11.1997 г., началният срок на давността е от момента на възстановяването със заповедта по § 4к ал.7 ЗСПЗЗ – решение № 297 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 294/2010 г., I г. о. решение № 906 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 60/2010 г., на ВКС I г. о.,
От изложеното следва, че като краен резултат обжалваното решение, с което е прието, че началният момент на придобивната давност по отношение на процесния имот не може да предхожда Заповед № 0503/19.07.2005г. на Кмета на [община] по § 4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, с която е уеднаквена съществуващата незадължителна противоречива практика, и не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване .
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят поисканите с отговора по чл. 287 ГПК разноски в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 21.07.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 951 от 15.05.2015г. по гр.д.№ 812/2015г.
ОСЪЖДА М. Г. С. да заплати на В. С. К. и Т. С. К. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: