1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 18.12.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2056 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2843/27.03.2018г., подадена от Х. Д. А. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Г. С., срещу решение №53/21.02.2018г., постановено от Хасковския окръжен съд по в.гр.д.№10/2018г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от Х. Д. А. против В. Д. Д. и Е. Д. С. иск за делба на сграда с идентификатор 77181.17.63.3 по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 48кв.м., брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 77181.17.63 по КККР на [населено място], целият с площ от 518кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е касационно обжалване следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпросите дали самостоятелна сграда представлява допълващо застрояване и каква е собствеността; каква е собствеността на сградите, включително и на допълващо застрояване в съсобствен имот с оглед обстоятелството, че в настоящия случай и поземления имот и жилищната сграда са в съсобственост на страните по делото при равни права за всяка една от тях.
Поддържа, че обжалваният акт е постановен в противоречие със задължителната съдебна практика, което обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в изложението се сочат актове на ВАС /решение №8717 от 30.06.2009г. по адм.д.№5050/2009г.; решение №7349 от 03.06.2010г. по адм.д.№4319/2010г.; решение №2802 от 04.03.2009г. по адм.д.№11991/2008г.; решение №8717 от 30.06.2009г. по адм.д.№5050/2009г./.
Според касатора постановеното от Хасковския окръжен съд решение подлежи на задължително касационно разглеждане съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК, тъй като същото е очевидно неправилно и недопустимо. Излага съображения, че изводите на съда, че процесната сграда е на допълващо застрояване към жилищната сграда и я обслужва противоречат на закона и съдебната практика, както и че противоречат на събрания доказателствен материал по делото. Счита, че определяйки сградата за допълващо застрояване съдът не е изискал доказателства за декларирането ?, не е събрал доказателства дали за сградата е издавано разрешително за строеж, както и доказателства за провеждане на процедурата по чл.140 ЗУТ.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Д. Д. е Е. Д. С. чрез процесуалния си представител адв.Г. Р. Р. от АК-Х., изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените разноски по представен с отговора списък.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Х. Д. А. е предявил срещу В. Д. Д. и Е. Д. С. иск за делба на процесната постройка с твърдението, че страните са съсобственици на ПИ с идентификатор 77181.17.63 по КККР на [населено място] ведно с построената в този имот сграда с идентификатор 77181.17.63.3 с предназначение „селскостопанска сграда“, която сграда не могат да поделят доброволно.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесната стопанска постройка представлява второстепенна, помощна сграда с обслужващо жилищната сграда в същия имот предназначение /за склад и баня/, която съгласно чл.98 ЗС има характера на принадлежност към главната вещ. Прието е, че процесната сграда представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 ЗУТ, няма самостоятелно предназначение и не представлява отделен обект на правото на собственост.
Изложени са съображения, че делбата като способ за прекратяване на съсобствеността, е допустима само върху вещи, представляващи самостоятелен обект на собственост и доколкото процесната стопанска постройка представлява принадлежност към жилищната сграда, допускането й до делба е недопустимо.
За да достигне до този извод въззивният съд е взел предвид безспорно установените по делото факти, че ПИ с идентификатор 77181.17.63, в който е построена процесната стопанска постройка, е идентичен с парцел VII, отреден за имот с пл.№2133 в кв.63 по плана на [населено място], придобит в съсобственост при равни права от Х. Д. А. и неговия брат Д. Д. А. /н.а.№239, том I, д.№473/1975г./ ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, като след смъртта на Д. Д. А. /починал на 25.04.1999г./ негови наследници по закон са преживяла съпруга В. Д. Д. и дъщеря Е. Д. С., които са придобили по наследство притежавания от Д. Д. А. дял от този имот. За безспорно е прието, че в имота освен едноетажната жилищна сграда са построени две стопански постройки с идентификатори 77181.17.63.2 и 77181.17.63.3, като предмет на делба по настоящето дело е само постройката с идентификатор 77181.17.63.3.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е прието, че процесната постройка служи като склад, работилница и баня, с оглед на което е прието, че постройката представлява второстепенна помощна сграда с обслужващо жилищната сграда предназначене.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно вида на процесната постройка и недопустимостта на нейното поделяне съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС.
В практиката си ГК на ВКС последователно и непротиворечиво приема, че доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно разпоредбата на 98 ЗС следват главната вещ. Принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ / решение №30/07.02.2012г. по гр.д.№401/2011г., І ГО на ВКС/. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Предмет на самостоятелно придобиване и на съдебна делба може да бъде само такава сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект /в този смисъл решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №26/23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на Първо ГО на ВКС/.
Непротиворечива е и практиката на ВКС досежно вида на постройките със стопанско предназначение. По смисъла на З./ отм./, ЗУТ и действащите през годините строителни правила и норми тези постройки представляват допълващо застрояване, чието предназначение е да обслужват сградите от основното застрояване/ решение №201/23.03.2018г. по гр.д.№900/2017г., Първо ГО на ВКС/.
Сочената от касатора практика на ВАС е неотносима към разрешаваните в настоящето делбено производство въпроси, тъй като законността на строителството, спазването на процедурата по чл.140 ЗУТ и нанасянето на имота в кадастралната карта с отделен идентификатор само по себе си е ирелевантно при извършването на преценката дали сградата представлява самостоятелен обект на право на собственост и може да бъде поделена по съдебен ред отделно от дворното място и построената в него жилищна сграда.
В обжалваното решение тезата за липсата на предпоставки за допускане на съдебната делба е развита от въззивния съд последователно в съответствие с трайно установената съдебна практика и въз основа на анализ на представените по делото доказателства, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на всеки един от ответниците по касационна жалба следва да бъдат присъдени по 800лв., представляващи направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №53/21.02.2018г., постановено от Хасковския окръжен съд по в.гр.д.№10/2018г. по подадената от Х. Д. А. касационна жалба.
ОСЪЖДА Х. Д. А. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В. Д. Д. и Е. Д. С. по 800лв. /осемстотин лева/ на всяка една от тях, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: