1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 240/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. А., М. А. М., А. А. М., А. В. А., К. А. М. и С. А. А. от Нова З. срещу Решение № 76/2 август 2017 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 178/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Решение № 9/22 март 2017 г. на Сливенския ОС, постановено по т.д.№ 40/2016 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите искове срещу „Застрахователна компания ОЛИМПИК“, представляващи разлики над получени в изпълнение на извънсъдебно споразумение обезщетения до претендирания размер на действително претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. А. А., причинена при ПТП на 6 март 2015 г., както следва: иска на съпруга А. М. А. за сумата 75 000 лв., исковете на синовете М. А. М., К. А. М. и А. А. М. – всеки по 75 000 лв. /разлика над получените 55 000 лв. обезщетение по споразумение до претендирания размер от всеки ищец – по 130 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им, както и исковете на родителите на загиналата А. В. А. и С. А. А. – всеки с цена 37 000 лв., представляваща разликата над получено обезщетение – по 27 000 лв. от всеки до претендирания размер на действително претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им – по 65 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането 6 март 2015 г. В жалбата се поддържа, че въззивнното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в предявения размер. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора правен въпрос.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решение на Бургаския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на Сливенския окръжен съд, с което предявените в субективно съединение искове срещу застрахователното дружество са отхвърлени, въззивният съд е приел за безспорна фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд – обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, механизма на автопроизшествието, съпричинено от двама водачи на МПС независимо един от друг, установяване на съставомерния деликт и вината на участниците в ПТП, осъдени с влезли в сила присъди на Старозагорския окръжен съд. В тях е прието, че Й. Б., румънски гражданин, и С. Р. В. като водачи на МПС в условията на независимо съпричинителство са причинили по непредпазливост смъртта на Л. А. А.. Същата е настъпила в причинна връзка с тежки съчетани черепно-мозъчна и гръдна травма около месец след ПТП. Румънският гражданин е управлявал товарен автомобил – влекач с прикачено ремарке – след употреба на алкохол с концентрация 1,28 промила, а деликвентът С. Р. е превозвал в лек автомобил „ФОРД ГАЛАКСИ“ 9 пасажера вместо разрешените 7 при демонтирани седалки на автомобила. Пострадалата е пътувала седнала на пода заедно с останалите пътници зад седалките на шофьора и пасажерката до него, без възможност да си поставят обезопасителен колан. По делото е представено извънсъдебно споразумение от 9 октомври 2015 г. между ищците и „Авус България – Регулиране на щети“ ЕООД София в качеството си на представител за уреждане на претенции на застрахователя „Карпатика“ Сбиу по застраховка „ГО“ на „Т. М.“ с румънска регистрация. Споразумението за извънсъдебно уреждане на претенции е подписано от сина на пострадалата М. А. М. за себе си и като пълномощник на ищци и от управителя на „А. България – регулиране на щети“ след влизане в сила на присъдата срещу Й. Б. /на 9 юли 2015 г./, в която изрично е посочено независимо съпричиняване по непредпазливост от румънския водач и от С. Р. В. смъртта на Л. А.. Застрахователят се е задължил да заплати по 55 000 лв. обезщетение на съпруга и пълнолетните синове на загиналата и по 27 000 лв. на родителите й, като обезщетените лица са декларирали чрез пълномощника си, че с получаването на сумите са удовлетворени напълно за претърпените от тях вреди по повод настъпилото ПТП и се задължават да не предявяват в бъдеще претенции за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди във връзка с отношенията, произтичащи от цитираното събитие, включително и искове пред компетентните съдилища /чл. 3 б.“а“ и б.“в“ от споразумението/. Предявените преки искове по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ са насочени към застрахователя на втория участник в инцидента, като в исковата молба се твърди, че се претендират разликите над полученото обезщетение от румънския застраховател. Въззивният съд е заключил, че отговорността на водачите е солидарна, поради което пострадалият може да търси репариране на вредите от всеки от двамата застрахователи изцяло, в пълния им обем, както и да сключва споразумение с тях. Позовава се на формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна за него съдебна практика на ВКС, обективирана в цитирани решения на Първо т.о.. Приел е, че удовлетворителните вреди – обект на споразумение, не могат да бъдат претендирани отново за разлика от вредите, които не са били предмет на споразумение – новонастъпили, непокрити поради ограничен застрахователен лимит или друг вид вреди. В процесния случай увредените са признали в споразумението, че получават пълно обезщетяване на претърпените от деликта неимуществени вреди и не са ангажирали доказателства за претърпени вреди, различни от репарираните, необхванати от предметното съдържание на спогодбата. Доказателства за претърпени болки и страдания са ангажирани само от единия ищец – М. М.. Въззивниците не са оспорили получаването на сумите, уговорени в извънсъдебното споразумение. Съдът е заключил, че с получаване на обезщетение в уговорения размер от единия застраховател, увредените лица са получили пълно удовлетворение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на пострадалата, поради което не са материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за същите по вид вреди от застрахователя на втория осъден с влязла в сила присъда деликвент, поради което претенциите подлежат на отхвърляне.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че изведеният от касаторите въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е обусловил решаващата воля на въззивния съд за изхода на спора. Въпросът „При независимо съпричиняване на вредата от двама деликвенти със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при различни застрахователи, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване вредите от деликта със застрхователя на единия деликвент погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория деликвент, ПРЕДСТАВЛЯВАЩА РАЗЛИКАТА до пълния размер на застрахователното обезщетение“? е некоректно зададен в хипотезата на изразена в споразумението воля за удовлетворяване на част от претърпените неимуществени вреди, които са причинени от един деликвент. В процесния случай въззивният съд е приел, че предмет на обезщетяване в споразумението са всички претърпени от ищците неимуществени вреди по повод настъпилото ПТП. Апелативният съд е счел, че полученото пълно плащане от единия застраховател е пречка да се търси повторно обезщетение за същите вреди от застрахователя на втория деликвент. Тълкувайки клаузите на чл.3 от извънсъдебното споразумение въззивният съд стига до извода, че плащането на единия застраховател, покриващо пълния размер на договореното обезщетение за всички вреди съгласно декларираното от правоимащите, поради съвпадане на обхвата и размера на всички произтичащи от застрахователното събитие неимуществени вреди за ищците с вида и обема на удовлетворените от румънския застраховател вреди с признатото получаване на преведените съгласно чл.2 на споразумението суми в размер по чл.1. Обжалваното решение не съдържа отговор на въпроса, посочен от касаторите като значим за изхода на спора.
Независимо от горното обжалваното решение не е постановено в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика и в противоречие с приетото в Решени е№ 107/1.09.2017 г. по т.д.№ 441/2016 г. на ТК, І от., на ВКС, според което е налице частично предявена претенция за обезщетяване на неимуществени вреди когато при съпричиняване на увреждането от няколко деликвента в сключено извънсъдебно споразумение между пострадалите лица и застрахователя на единия деликвент изрично е изразена воля, че договореното обезщетение е само за причинени от конкретен деликвент вреди. Изразената воля на страните в споразумението подлежи на конкретно установяване. В клаузите на процесното споразумение липсва изрично и недвусмислено изразена воля, че договореното обезщетение е за част от вредите, причинени единствено от поведението на деликвента Й. Б. при признато съпричиняване на вредоносния резултат и 50% вина. В клаузите на споразумението дължимите суми в размер по чл.1 са за причинените имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпване на цитираното застрахователно събитие, довело до смъртта на Л. А. А.. Пострадалите заявяват, че с получаването на сумите са удовлетворени напълно претърпените от тях вреди по повод настъпилото ПТП. При изясняване действителната обща воля на съконтрахентите съдът е спазил въведените с чл.20 ЗЗД критерии и не се е отклонил от формираната постоянна практика по чл.290 ГПК по приложението на цитираната разпоредба на ЗЗД. Решаващият съд е отчел и съпоставил и свързаните със сключването на споразумението факти.
Предвид горното следва да се приеме, че жалбоподателите не установяват наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 76/2 август 2017 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 178/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: