О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София 18.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1811 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение №913 от 14.03.2019 г. по т.д.№2132/2018 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на „Юробанк България“ АД за изменение по реда на чл.248 от Г1ПК, на постановеното по т.д.№2132/2018 г. на САС решение №2335 от 02.11.2018 г., в частта за разноските.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че ответникът по делото не е бил изправна страна по договора, поради което е станал и причина за образуване на заповедното производство. Излагат се съображения, че ответни кът-длъжник не е оттеглил възражението си срещу заповедта за изпълнение и по този начин е дал повод за образуване на исковото производство, а плащането на дължимите суми е станало след подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК, респективно длъжникът следва да понесе направените по делото разноски, включително и разноските направени в заповедното производство и пред първоинстанционния съд.
С. М.,
Ответниците по частната жалба – Г. А. Б. С. и Р. Б. К. заявяват становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските /от които тези направени във въззивното производство са възложени в тежест на „Юробанк България“ АД/, въззивният съд е посочил, че в случая първоинстанционното решение е потвърдено, като не може да се приемат за обосновани доводите на банката, че въззиваемите са станали причина за образуване на въззивното производство. Изложил е съображения, че плащането по процесния договор за кредит е станало след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, но преди края на устните състезания и постановяване на първоинстанционното решение, респективно въззиваемите страни /ответници по исковете/, не са станали причина за подаването на въззивната жалба и образуването на въззивното производство. По отношение на разноските за заповедното и първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че доколкото първоинстанционното решение се потвърждава, няма основание за преразглеждане на отговорността за разноските по делото, а тъй като въззивникът не е обжалвал определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, не следва да осъществява и инстанционен контрол.
Определението е правилно.
Първоинстанционното решение е потвърдено, поради установения от въззивната инстанция факт на извършено от длъжниците в хода на първоинстанционното производство, плащане на сумите по иска по чл.422 от ГПК и то извън образуваното производство по индивидуално принудително изпълнение. Т.е. ответниците са станали причина за завеждане на исковото производство, но подаването на въззивната жалба от банката кредитор е единствената причина за образуване на производството пред САС, като ответниците длъжници не са дали повод за извършване на посочените процесуални действия по иницииране на въззивно производство, респективно банката дължи сторените от длъжниците разноски пред въззивната инстанция. От друга страна с оглед потвърждаване на първоинстанционното решение и при липса на подадена от „Юробанк България“ АД жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК, въпросът относно разноските по заповедното производство и пред първоинстанционния съд не може да бъде пререшаван, до какъвто извод е достигнал и въззивния съд с обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен състав на Второ отделение,
съд, Търговска колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №913 от 14.03.2019 г. по т.д.№2132/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: