О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 22.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1003/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. П. Ч. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 906 от 31.05.2012 год., постановено по в.гр.д.№ 4407/2011 год., с което е обезсилено първоинстанционното решение на СГС № 634/ 06. 06.2011 год., по гр.д.№ 80216/2008 год., прекратено е производството по делото, образувано по предявен от касатора, като ищец, срещу [фирма], в ликвидация, със седалище Германия конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ и е потвърдено определението на СГС от з.з. на 20. 07. 2011 год., по горепосоченото дело за осъждането му за деловодните разноски на ответника в размер на сумата 1 504.80 лв.. Със същото решение в тежест на А. П. Ч. са поставени и деловодните разноски направени във въззивното производство от ответното ЮЛ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила- чл.266, ал.1 ГПК, във вр. с чл.44, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия между страните правен спор по същество от касационната инстанция.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право разрешен с обжалвания съдебен акт – „ Дали при направено изрично твърдение от ищеца, че процесната нотариална покана не му е връчена и нотариалното удостоверяване е невярно, решаващият съд следва служебно да изследва и да установи спазена ли е процедурата по връчване на поканата и съответно удостоверява ли същата надлежно уведомяване?”, който поради липса на задължителна съдебна практика се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по искането за достъп до касационен контрол и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че конститутивната искова претенция по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от проведеното на 07.06.2008 год. извънредното ОС на съдружниците на ответното ТД, свикано по реда на чл. 138, ал.2 ТЗ е предявена след преклузивния срок по чл.74, ал.2 ГПК, поради което е недопустима.
Изложени са съображения, че нотариалната покана до Ч., като съдружник, връчена му при удостоверен от нотариус А. Г., отказ има характер на официален документ и при въведеното в хода на делото оспорване истинността на нотариалното удостоверяване от ищец, негова е доказателствената тежест да обори верността и, което в случая, при така събраните доказателства, вкл. показанията на връчителя на документа не е установено.
Поради произтичаща от чл.266, ал.1 ГПК преклузия, Софийски апелативен съд е преценил като недопустимо възражението на ищеца за нередовност на процедурата за връчена му при отказ нотариална покана и е отказал изричното му обсъждане.Счел, че доколкото същото е неотносимо към единствено въведеното в исковата молба твърдение за неистинност на нотариалното удостоверяване, в което спазване изискването на чл.44, ал.1 ГПК не се включва имплицитно, то е недопустимо заявяване на поддържаното нарушение за първи път във въззивното производство.
С оглед решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт следва да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото и не може да обоснове наличието на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Приетата недопустимост на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ, довела до обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, не е обоснована с отговора на поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан всъщност с правомощията на въззивния съд при оспорване истинността на официален свидетелстващ документ, какъвто характер има нотариалното удостоверяване, извършено по реда на чл. 592 ГПК, а с липсата на ангажирани от ищеца доказателства, съобразно въведената с чл.193, ал.3 ГПК доказателствена тежест,оборващи по убедителен начин верността на нотариалното удостоверяване и разписката за връчена на същия нотариална покана при отказ по чл.44 ГПК, във вр. с чл.50 ЗЗНД.
Обстоятелството, че тази вр. въззивният съд подробно е обсъдил и показанията на разпитания като свидетел, в присъствието на ищеца, връчител на процесната нотариална покана и съпоставяйки събраните гласни доказателства с останалия доказателствен материал по делото, вкл. депозираната от последния заповед за командировка извън страната е приел, че връчването е редовно осъществено на адресата на посочената в разписката дата, който неоснователно е отказал да я получи и да се подпише, означава, че същият е разгледал, както процедурата по връчване на документа по чл.44, ал.1 ГПК, така и удостоверява ли същата надлежното уведомяване на съдружника, което е в съгласие с трайно установената съдебна практика.
Що се касае до обосноваността на изградените въз основа на конкретните доказателства, фактически изводи, то като относими към правилността на обжалваното решение същите не подлежат на обсъждане във фазата по селектиране на касационните жалби.
Липсата на формулиран правен въпрос, имащ обуславящо значение за изхода на спора по конкретното дело, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касационен контрол, без да бъде обсъждано поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че последното не е и аргументирано в съответствие с указанията в т.4 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание, към което липсата на задължителна практика е неотносима, ако конкретната приложима законова разпоредба не се нуждае от корективно тълкуване, или съществуващата по приложението и съдебна практика – от осъвременяване, каквито доводи касаторът въобще не излага.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК на ответната по касационната жалба страна следва, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, да бъдат присъдени реално направените, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0260258/01.11.2012 год. и своевременно поискани с отговора по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 750.00 лв..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 906 от 31.05.2012 год., постановено о в. гр. д.№ 4407/2011 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА А. П. Ч. от [населено място] да заплати на [фирма], в ликвидация, със седалище Германия сумата 750.00 лева, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.