О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 620 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4831/14.VІІІ.09 г. на общината в гр. Н., подадена чрез кмета на същата И. П. В. , против определение № 811 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 24.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 543/09 г., с което е била оставена без уважение частната й жалба срещу първоинстанционното разпореждане № 137 на Смолянския ОС от 23.ІІ.2009 г. по гр. д. № 137/06 г. – за издаването срещу нея на изпълнителен лист за сума в размер на 25 358 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 1. ХІ.2006 г. и до окончателното й изплащане, в полза на Е. П. А. П. , действащ с фирмата „П”, чието седалище и адрес на управление е на територията на същата община. С атакуваното въззивно определение е било отказано спиране на образуваното въз основа на този изп. лист производство за принудително изпълнение срещу общината.
Оплакванията на частния касатор община Н. са за незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му, като се инвокират доводи, че не можело да се издава изпълнителен лист въз основа на въззивно решение, което потвърждава постановено от първостепенния съд осъдително решение, но поради това то самото не съдържа осъдителен диспозитив.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК общината-частен касатор изтъква наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваното свое определение въззивният съд се е произнесъл „по материалноправният и процесуален въпрос: относно приложното поле на нормата на чл. 393 от ГПК и приложното поле на нормата на чл. 404, т. 1, предложение второ от ГПК”, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната касационна жалба Е. „П” писмено е възразил чрез своя процесуален представител адв. И от АК- П. единствено по основателността на изложените от община Н. оплаквания /не и по допустимостта на частното касационно обжалване/, претендирайки за потвърждаване на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на община Н., представлявана от нейния кмет И. П. В. , ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да бъде обсъждано наличието на приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Разпореждане № 137/23.ІІ.2009 г. на Смолянския ОС за издаване на изп. лист срещу общината-настоящ частен касатор – по реда на чл. 405, ал. 1 във вр. чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК, е от категорията съдебни актове, които подлежат само на двуинстанционно разглеждане. Върховният касационен съд би могъл да се произнесе по жалби срещу такива определения, но само когато те са постановени за първи път от въззивен съд. В този смисъл за случая са напълно актуални задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС – относно определенията за издаване на изп. лист по чл. 244 ГПК /отм./.
В заключение, правно несъстоятелно е искането на частния касатор за спиране изпълнението на решение на въззивен съд, което общината квалифицира като „неосъдително”. Ако постановеното от Пловдивския апелативен съд решение № 692/19.І.2009 г. по гр. д. № 957/07 г. наистина бе такова /а то не е, защото е осъдително-потвърждаващо осъдителното решение на първостепенния Смолянски ОС/, община Н. не би имала правен интерес да иска спиране на неговото изпълнение. Отделно от това и съгласно чл. 277, изр. 2-ро ГПК, само „ако прецени това за необходимо” ВКС би могъл да постанови било спиране на производството по делото, било изпълнението на обжалваното определение. Процесното особено искане на община Н. обаче, не се отнася до нито една от тези две възможни хипотези. Затова то също следва да бъде оставено без разглеждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане на община Н. за спиране изпълнението на невлязлото в сила /и наричано „неосъдително”/ решение № 692 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 19.І.2009 г., постановено по гр. д. № 957/2007 г .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на община Н., подадена от нейния кмет И. П. В. , против определение № 811 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 24.VІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 543/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 620 по описа за 2009 г.