Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4950_14_opr_288@108zs.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4950 /2014 г.:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. П. (в исковата молба и в решенията на СРС и СГС е посочена с името Пл.) и Б. Х. Т. срещу въззивно решение № 3700 от 23.05.2014 по гр.д. № 10897 /2012 г. на СГС, г.о., ІV в възз. с-в., в частта, с която е отменено решение от 16.05.2012 г. по гр.д. № 48519 / 2009 г. на СРС, 30 с-в. в частта, с която е отхвърлен искът на Г. Х. С. и А. И. С. срещу Н. Пл. и Б. Т. с правно основание 108 ЗС за 1 /4 от дворно място в [населено място], на ул. „С. Т.„ № 21, с площ 329.40 кв.м., представляващо парцел (УПИ) 12Р от кв.13 по регулационния план от 1991 г. при посочени граници, и вместо това е постановено друго, с което искът за тази част е уважен. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено.
Насрещните страни Г. Х. С. и А. И. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е прието за безспорно между страните, че ответниците владеят процесните обекти (л.6 от мотивите) (това е отразено в протокола от с.з. на 17.05.2011 г. л.41 по делото на СРС); че ищците притежават общо 1 /4 ид.ч. от дворното място въз основа на въз основа на констативен нотариален акт № 59 /1999 г.. и че изводите на нотариуса почиват на закона (прекратена съпружеска имуществена общност (с.и.о.) и наследствено правоприемство) и не са опровергани от доказателствата по делото (л.7 от мотивите); с влязло в сила на 05.07.2007 г. решение от 22.10.2002 г. по гр.д. № 9275 /2001 г. на СРС, 47 с-в. е отхвърлен иск на ответниците в настоящото производство срещу ищците в настоящото производство за правото на собственост върху процесното дворно място и таванско помещение (л.5 от мотивите). Въззивният съд е установил също (л.4 от мотивите), че с договор за продажба, извършен с нотариален акт № 108 /1962 г. (описан в приложение на нот.акт № 59 /1999 г.) ищцата е придобила 1 /10 ид.ч. от партерния етаж и 1 /2 ид.ч. от застроено и незастроено (дворно) място цялото с площ 329.40 кв.м..
В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд относно правото на собственост на ищците върху процесната 1 /4 ид.ч. от дворното място – че с нотариален акт № 108 /1962 г. ищцата е придобила 1 /10 от 1 /2 (т.е. 1 /20) от дворното място, а с нотариален акт № 117 /1966 г. е продала 1 /10 от 1 /4 ид.ч. и е останала собственик на другата 1 /10 от 1 /4 ид.ч., следователно ищците не могат да са собственици на 1 /4 ид.ч. от дворното място.
Във връзка с довода, че ищците не са собственици на 1 /4 ид.ч. от дворното място, касационните жалбоподатели извеждат въпроса : дали искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен, ако някоя от трите предпоставки за уважаването му не е налице, първата от които е ищците да докажат, че са собственици на процесния имот, а втората – че ответниците владеят имота.
Жалбоподателите твърдят, че разрешението на въззивния съд в обжалваната част противоречи на три решения на ВКС, ІV г.о. : № 438 от 04.06.2009 г. по гр.д. № 505 /2008 г., № 570 от 18.06.2009 г. по гр.д. № 830 /2008 г. и 384 /20.05.2009 г. по гр.д. № 333 /2008 г. Трите решения са постановени в производства по §2,ал.3 ПЗР ГПК от 2007 г. вр. чл.218и ГПК от 1952 г. (отм.).
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с трите посочени решения, т.к. както беше посочено по-горе, въззивният съд е установил наличието на трите предпоставки за уважаването на иска по чл.108 ЗС.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени наведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, не са представили списък на разноски, нито доказателства за разноски, поради което и разноски не следва да им се присъждат
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 3700 от 23.05.2014 по гр.д. № 10897 /2012 г. на СГС, г.о., ІV в възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2