4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 30.04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1047/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№104/11.01.2013 г., подадена от А. Б. П. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв.С., против въззивно решение №263/15.12.2012 г. по гр.д.№511/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к..
С обжалваното решение е потвърдено решение №407/19.9.2012 г. по гр.д.№561/2012 г. по описа на Видинския районен съд, с което е отхвърлен предявения от А. Б. П. от [населено място] против [фирма] – , иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че решението за първоинстанционния съд е правилно, тъй като въззивната жалбоподателка – ищца е представила трудовата си книжка като доказателството за оставането си без работа, но след изтичане на преклузивния срок за представяне на доказателства, даден й от съда. Досежно този факт е прието, че с определение от 10.8.2912 г. е дал указания в горния смисъл, които са получени от ищцата на 20.8.2012 г. и тези указания не са изпълнени своевременно, тъй като трудовата книжка е представена едва в съдебното заседание на 09.9.2012 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси:
1. При предявен иск по чл.225, ал.1 КТ до кой момент се представят писмени доказателства за оставане без работа от ищеца – с изтичане на срока, даден от първоинстанционния съд с доклада по чл.146 ГПК или до края на устните състезания в първата инстанция, а ако 6-месечния срок по чл.225 КТ не е изтекъл към момента на устните състезания пред районен съд, до кой момент се представят пред въззивната инстанция и следва ли да се разгледат от въззивната инстанция ?;
2. Допустимо ли е представяне на писмени доказателства за оставането без работа пред въззивната инстанция, ако 6-месечния срок за оставането без работа не е изтекъл до разглеждане на делото пред първа инстанция ?;
3. Следва ли въззивният съд да разгледа и обсъди писмени доказателства, които са представени пред първата инстанция след изтичане на указания срок в доклада на първоинстанционния съд, но края на устните състезания пред първата инстанция/ в първото по делото заседание/, след като 6-месечния срок за присъждане на обезщетение за оставане без работа не е изтекъл към момента на разглеждане на делото пред първа инстанция ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Ответникът по касация [фирма] – , е депозирал отговор по смисъла на чл.-287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Първият от поставените въпроси частично е относим към изводите на въззивния съд, а именно в частта, относно това “до кой момент следва да се представят доказателства в подкрепа на твърдения, заявени в исковата молба”. По естеството си въпросът се свежда до тълкуване на правната норма на чл.312, ал.2 ГПК, респективно чл.146, ал.3 ГПК. Посочените правни норми не се нуждаят от тълкуване, тъй като са ясни и по категоричен начин сочат какви са последиците от неизпълнение на указанията на съда. Липсват специални процесуални правила, относими към доказване основателността и размера на претенцията по чл.225, ал.1 КТ, в случай, че първоинстанционното производство приключи преди изтичане на шестмесечния срок, за който ищецът може да претендира обезщетение.
Освен изложеното следва да се добави, че формулираният въпрос е относим към случаите, при които ищецът вече е доказал за предходен период, в рамките на шестмесечния срок по претенцията с правно основание чл.225, ал.1 КТ, че същата е основателна, и иска да докаже, че тя е основателна и за следващ период от този срок.
В. решение не следва да се допусне и по следващите два въпроса. По естеството си те преповтарят изложеното в първия въпрос, но с други изразни средства и от друг словесен ракурс.
Поради това изложението не отговаря на приетото с т.1, изречение първо от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за касационното производство в размер на 400 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №25315.12.2012 г. по гр.д.№511/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, по подадената от ищцата А. Б. П. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв.С., касационно жалба, вх.№104/11.01.2013 г.
ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], к.с. “В. Л.” блок , вх., ет., ап., да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], комплекс “Е. С.”, сграда , етаж , деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: