О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 04.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2018/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК, образувано по частната жалба на В. Д. К. – синдик на [фирма] /н./ срещу определение №2630 от 28.07.2016г., постановено по ч.гр.д..№3537/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на синдика на [фирма] /н./ срещу определение №172/1.07.2016г. по т.д.№168/2012г. на Пернишки окръжен съд и с което е прекратено частното въззивно производство.
В частната жалба на синдика на [фирма] /н./ се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че определението по чл.632 ал.4 ТЗ, с което се оставя без уважение искането за постановяване на решение по чл.632 ал.4 ТЗ, подлежи на инстанционен контрол, тъй като според жалбоподателя са налице хипотезите за обжалване на определенията, посочени в чл.274 ал.1 ГПК. Поддържа се, че обжалваемостта на определението произтича изрично от разпоредбата на чл.613а ал.1 ТЗ, а от друга страна, че с определението се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Настоящият състав, след като са запозна с доводите в частната жалба , намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Допустимостта на частната жалба по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 ГПК не е опорочена от нейното наименоване като „частна касационна жалба” и от неправилно дадените указания за представяне на изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, което е необходимо единствено в хипотезата на чл.274 ал.3 ГПК, какъвто не е настоящия случай. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение №172/1.07.2016г. по т.д.№168/2012г. на Пернишки окръжен съд е оставено без уважение направеното искане от синдика на [фирма] /н./ за постановяване на решение по чл.632 ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър. Съдът по несъстоятелността е посочил липсата на влязло в сила решение по чл.630 ТЗ като временна пречка за постановяване на решение по чл.632 ал.4 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №2630 от 28.07.2016г., постановено по ч.гр.д..№3537/2016г., въззивният състав от Софийски апелативен съд, е оставил без разглеждане частната жалба на синдика на [фирма] /н./ срещу определение №172/1.07.2016г. по т.д.№168/2012г. на Пернишки окръжен съд. Приел е, че първоинстанционното определение не е от кръга на определенията, за които ТЗ предвижда възможност да обжалване, както и че същото не е определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Настоящият състав споделя становището на въззивния съд за липсата на предпоставките по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за обжалване на първоинстанционното определение. В Търговския закон не е предвидена изрично възможност за обжалване на определение, с което се отказва постановяване на решение по чл.632 ал.4 ГПК / за разлика от решението, с което се прекратява производството по несъстоятелност и се постановява заличаване на длъжника от търговския регистър/. Такава възможност не следва от общата разпоредба на чл.613а ал.1 ТЗ, която препраща към общия ред по ГПК за обжалване на определенията. Не може да се приеме, че определението по чл.632 ал.4 ТЗ, с което се отказва постановяване на решение по чл.632 ал.4 ТЗ, поради наличие на временна пречка /независимо дали е правилно или не/, прегражда по-нататъшното развитие на делото. Напротив във всеки един момент съдът служебно, респ. по направено искане, може да постанови решение по чл.632 ал.4 ГПК / още повече като се има предвид, че в случая решението по чл.630 ТЗ междувременно е влязло в законна сила – с определение №747/10.10.2016г. по т.д.№164/2016г. на ВКС, ІІ т.о, не е допуснато касационно обжалване на решение № 1042 от 20.05.2015 г. по т.д. № 691/2013 г. на Апелативен съд – София/.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2630/28.07.2016г., постановено по ч.гр.д..№3537/2016г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: