Определение №573 от 6.10.2009 по ч.пр. дело №469/469 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 573
 
София, 06. 10. 2009 година
 
 
 
           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание двадесет и девети  септември  две хиляди и девета   година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                              
при участието на секретаря  
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело №  469/2009 година по описа на Първо гражданско отделение.
 
Производството е по чл.286 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 ГПК.
Н. В. Н. е обжалвал разпореждането на Сливенския окръжен съд от 09.06.2009г. по гр.д. № 59/2009г., с което е върната подадената от него касационна жалба вх. № СД-05-01-3586/28.05.2009г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима.
Ответниците са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и молят да бъде оставено в сила.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл. 280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. Разпоредбата не предвижда изключение за определен вид дела, което бе предвидено в чл.218а ал.1 б.”а” ГПК /отм./ , поради което е неоснователен доводът на касатора, че тя следва да се тълкува стеснително и да не се прилага по отношение на исковете за защита на вещни права. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право, следователно и обжалваемият интерес за касационно обжалване се определя по този критерий. В случая е разгледан иск по чл. 108 ЗС за имот с данъчна оценка 468.40лв. и при липса на данни за пазарната стойност на имота правилно при преценката за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК въззивният съд е взел предвид данъчната оценка, която е под 1000 лв. В рамките на правомощията си по чл.285 и чл.286 ал.1 т.3 ГПК въззивният съд законосъобразно е приел, че въззивното решение е необжалваемо и е върнал подадената от Н. В. Н. касационната жалба като недопустима. Искането за сезиране на общото събрание на ВКС, отправено към настоящия състав за тълкуване на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е неоснователно, защото такива правомощия са предвидени по аргумент от чл. 292 ГПК в хипотезата на допуснато касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Сливенския окръжен съд от 09.06.2009г. по гр.д. № 59/2009г., с което е върната подадената от Н. В. Н. касационна жалба вх. № СД-05-01-3586/28.05.2009г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top