О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
гр. София, 09.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 700/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 938 от 05.06.12г., постановено по в.гр.д.№ 1110/12г. на Пловдивския окръжен съд в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 259 от 24.01.12г. по гр.д.№ 6583/11г. на Пловдивския районен съд, Х с-в, и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от К. Г. Д. против Н. А. И., К. Б. Д., Й. Г. И. и Б. А. И. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат разположената в нарушение на чл.52 ЗС дървесна растителност (три черници, акация и орех) в съсобствения им недвижим имот, съставляващ УПИ ХІХ-772 в кв.70 по плана на [населено място], Пловдивска област, клоните и корените на която навлизат в съседния, собствен на ищеца недвижим имот – УПИ ХХІ-771.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посочените дървесни видове са на възраст над 20 години се ползват с особен режим на закрила – чл.63, ал.2 ЗУТ, чл.34 ЗОСИ, Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и че по отношение на тях следва да е налице писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, каквото в случая липсва.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. следва ли да се търпят ограниченията и неудобствата на израсналата в отклонение на чл.52 ЗС растителност в съседен имот; 2. в случая единствено защита по административен ред ли е допустима и лишен ли е собственикът на потърпевшия имот от възможността да потърси съдебна защита по реда на чл.109 , вр. с чл.52 ЗС, когато се иска премахване на защитена от закона растителност, респ. какви са критериите за преценка дали се касае за защитени дървесни видове и 3. ако искът се отнася не до премахване на израснали в нарушение на чл.52 ЗС дървесни видове, а само до премахване на клоните, разпростиращи се върху съседния имот, то необходимо ли е да се спазва процедурата по чл.63, ал.2 ЗУТ или Наредба № 1/1976г. по опазване на селскостопанското имущество или собственикът на страдащия имот може да предяви иск по чл.109 ЗС.
Ответникът по жалбата Надежда И. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба /срв. дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения).
В случая във връзка с поставените въпроси касаторът не се позовава на противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, попадаща н приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а твърди че съществува противоречие с три решения на ВС (незадължителна практика), поради което следва са прецени дали е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Същото би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая противоречие между обжалваното решение и представените от касатора Р № 111 по гр.д.№ 954/79г. на ВС, ІІІ г.о., Р № 649 по гр.д.№ 625/89г. на ВС, ІV г.о. и Р № 960 по гр.д.№ 748/86г. на ВС, ІV г.о. не е налице, доколкото същите са постановени при действието на друга нормативна уредба (ЗУТ е в сила от 2001г., а Наредба № 1 от 1993г.) и с тях са разгледани други хипотези, още повече, че и в тези решения е прието, че искове по чл.52 ЗС, отнасящи се до дървесни видове, за които има установен режим на особена закрила, могат да бъдат уважени само ако е дадено писмено разрешение за премахването им от съответния административен орган.
Във връзка с последния поставен въпрос следва да се отбележи, че по него във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като с него е разгледан само иск за цялостно премахване на посочените дървета, а не и иск за премахване на част от тях (клони) и доводите на касатора за непроизнасяне от въззивния съд по евентуално предявен от него такъв иск не могат да се релевират по пътя на касационното обжалване, доколкото процесуалният закон предвижда друг път на защита при непълнота на решението – чл.250 ГПК.
По отношение на другото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи във връзка с посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки и същите по отношение на поставените от касатора правни въпроси не са налице.
С оглед на казаното подадената от К. Г. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 938 от 05.06.12г., постановено по в.гр.д.№ 1110/12г. на Пловдивския окръжен съд.
О с ъ ж д а К. Г. Д. от [населено място] да заплати на Н. А. И. от [населено място], Пловдивска област сумата 200 лв. /двеста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: