О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София,12.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 575 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №316,постановено на 10.10.2011г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№368/2011г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№1948/20.01.2011г.,подадена от адвокат С. С.-пълномощник на З. В. Ш. срещу въззивното решение №1530 от 09.12.2010г.,постановено по гр.д.№1371/2010г. на Варненския окръжен съд и производството по гр.д.№368/2011 по описа на ВКС,І ГО е прекратено.
Определението е обжалвано от З. В. Ш. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че ограниченията на ГПК касаят единствено спорове относно вземания,но не и спорове за вещни права върху недвижими имоти,че цената на иска не следва да бъде определяна на база на данъчната оценка,която служи само за определяне на дължимата държавна такса,че ограничението на ГПК за минимален интерес не следва да се тълкува разширително и по отношение на субективно съединените искове,както и че през 2011г. цената на иска не следва да се изчислява на база на данъчна оценка от 2003г.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от З. В. Ш. касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 09.12.2010г. по гр.д.№1371/2010г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, сочещо,че данъчната оценка на имота към датата на предявяване на иска е 3456лв.,т.е. цената на исковете, предявени при условията на субективно съединяване,възлиза на 864лв., което с оглед разпоредбата на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ и чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК следва да намери приложение само по отношение на претенции за вземания,но не и за претенции за установяване на права и възстановяване на права. Разпоредбата не установява изключения от общото правило за някои категории дела,поради което следва да се приеме, че преценката за допустимостта на касационното обжалване касае всички въззивни решения независимо от вида на предявените искове /ако те са оценяеми/ и вида на заявеното за защита право.
Неоснователни са и доводите,че цената на иска не следва да се определя от данъчната оценка,която служи само за определяне на държавната такса. Разпоредбата на чл.55 ГПК/отм./, действувала към момента на предявяване на иска, установява процесуалните правила,въз основа на които се определя цената на иска и това е изрично посочено. Правилата за определяне на държавната такса са предвидени в друг нормативен акт /тарифа/.
Неоснователни са и доводите,че обстоятелството,че исковете са предявени при условията на субективно съединяване е ирелевантно. Срещу всеки един от ответниците се търси самостоятелна защита на претендираното право,а оттам и следва да бъде определена цената на всеки един от субективно съединените искове.
В настоящия случай предмет на защита е ? ид.част от правото на собственост върху недвижим имот,чиято данъчна оценка към момента на предявяване на иска възлиза на сумата 3456лв.При предявяването на иска на 23.05.2003г. З. В. Ш. е посочила като цена на иска сумата 945лв. и така посочената цена не е била оспорена от ответниците до приключване на производството пред първоинстанционния съд и е възприета от съда,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска, доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това, както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №316/10.10.2011г. на тричленен състав на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№368/2011г.
Председател:
Членове: