О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 573
София, 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 4222/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 03.08.2006 г. по гр. д. № 167/2003 г. СГС, І отд., 5 с-в е осъдил Е. Г. С. да заплати на Т. А. Р. сумата 4166.66 лв., представляваща 1/6 ид. ч. от 25 000 лв. – цената, на която е продаден недвижим имот съставляващ УПИ * в кв. 52, по плана на гр. Лом и построените в него жилищна сграда на площ от 62 кв. м. и гараж на площ от 24 кв. м., на основание чл. 284 ЗЗД. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. срещу А. А. С. и В. А. С. искове за сумата по 4166.66 лв. от всеки един на същото основание като неоснователни.
С решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 2156/2006 г. Софийски апелативен съд е отменил решението в частите, с които са отхвърлени исковете по отношение на А. и В. С. и е постановил друго, с което ги е осъдил да заплатят на Р. по 4166.66 лв. всеки един на основание чл. 284 ЗЗД. Оставил е в сила първоинстанционното решение в останалата част.
Недоволни от решението на въззивния съд са останали ответниците по исковете Е. С. и А. и В. С. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалват с касационна жалба с доводи за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на закона – касационни основание по чл. 281 ГПК. Поддържат, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него е решен значим за спора материалноправен въпрос при определяне вида на правоотношението, възникнало в резултат на упълномощаване, като се твърди, че неправилно се отъждествява едностранната упълномощителна сделка по чл. 36 ЗЗД с двустранния договор за поръчка чл. 280 ЗЗД, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. В хода на процеса съдът се е произнесъл и по съществени процесуални въпроси като надлежна страна ли са непълнолетните наследници на упълномощеното от ищцата лице, починало преди извършване на отчетната сделка, както и допустими ли са свидетелски показания за опровергаване на официален свидетелстващ документ – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, при наличието на писмено доказателство – предварителен договор за продажба за действително уговорената цена на продадения имот.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по релевираната предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение ВКС, състав на І г. о. Взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата Т е упълномощила брат си А. А. С. на 09.02.1999 г. да продаде притежаваните от тея имоти подробно описани в пълномощното, включително и дворно място УПИ * в кв. 52 по плана на гр. Лом с построената в нето жилищна сграда и гараж. На 20.03.1999 г. Алексей С. е сключил предварителен договор за продажба на имота за цена 25000 лв. на този имот, като при сключването му е получил сумата от 15000 ден. лв. На 03.05.1999 г. е сключен окончателен договор за продажба, обективиран в нот. Акт № 1* т. І, н. д. № 1084/1999 г., в който е посочено, че имотът се продава за сумата 10041 лв., – представляваща данъчната оценка на имота. На основание чл. 134 ГПК съдът е допуснал като свидетел купувача на имота Б, който е заявил, че в деня на сключване на окончателния договор е платил на продавача С. още сумата 10 000 лв., съгласно уговореното в предварителния договор.
На 06.09.1999 г. е починал А. С. и към този момент той не е бил заплатил на сестра си, ищцата по иска, получената ? ид. ч. от имота.
Въз основа на установените факти, съдът е приел, че записаната в договора цена е симулативна. Имотът е продаден на цената уговорена в предварителния договор. Пълномощникът, който е действал и като довереник не е изплатил делът от продажбата на упълномощителката, поради което искът е основателен и е осъдил наследниците на пълномощника – ответниците по иска – съпруга и две деца да заплатят по 4166.66 лв. всеки един. Определил е правна квалификация по чл. 284 ЗЗД. Намерил е, че ответниците са легитимирани по исковете, тъй като са единствените законни наследници на пълномощника на ищцата, приели са наследството и отговарят за задълженията на наследодателя си съобразно правата им по наследяване.
Разрешаването на материалноправния въпрос, от който зависи изхода на спора, е решен при точно прилагане на закона. Изводът, че предвид възложените на пълномощника задължения да намери купувач и определи цена за продажба на съсобствения имот, както и да сключи договора и получи цената, той е действал и като довереник по договор за поръчка е направен при точно прилагане на закона и в съответствие с трайната практика на съда.
Правилно е приложена и нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН. Към датата на откриване на наследството през 1999 г. ответниците А са били малолетни, поради което недееспособни. Тяхната майка, като законен представител е подала декларация за придобито на основание наследяване имущество, като наследниците са били освободени от задължение за внасяне данък наследство по разпореждане назакона. През 2007 г. във въззивната инстанция ответниците са депозирали декларации, че приемат наследството останало от наследодателя им А. С. , техен баща. Така подадените декларации удовлетворяват изискването на закона за приемане на наследството, като по отношение на недееспособните лица не намира приложение установения в чл. 61, ал.1 ЗН срок. Дори и да не е съставен опис, приелите наследството отговарят само до неговия размер. Данни за него се съдържат в подадената декларация по чл. 32 ЗМДТ.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни, или неясни, или по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава е изоставена и се налага корективно тълкуване.
В случая съдът е разрешил повдигнатите материалноправни въпроси при спазване на закона, като приложените норми са ясни и безпротиворечиви, поради което такава е и трайната практика на ВКС на РБ и ВКС по прилагането им.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2008 г. по гр. д. № 2156/2006 г. Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: