О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 360/2009година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Х. Б. от гр. Р., против въззивното решение на Русенския окръжен съд № 600 от 22. 12. 2008 год., постановено по в.гр.д. № 690/2008 год., с което е оставено в сила решение № 80 от 01.08.2008 год. на Русенския районен съд по гр.д. № 357/ 2008 год. и е осъден касатора да заплати на ТД ”К” ООД, гр. Р. сумата 2934 лв., произтичаща от договор за поръчка № 175/2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.12.2007 год. до окончателното и изплащане и направените деловодни разноски от 404 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Поради така релевираното касационно основание страната иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В инкорпорираното в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с наличие на селективния критерий по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Поддържа, че по материалноправния въпрос, обусловил решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт и чрез тях крайния правен резултат по делото, свързан с приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл. 288, ал.1 ЗЗД, по който въззивният съд се е произнесъл отсъства изрична съдебна практика, поради което с решението си по този въпрос ВКС ще направи необходимото за правилното тълкуване на закона, а то от своя страна ще допринесе за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касатора и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост, обусловена от формалното съответствие на касационната жалба с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да се допусне, поради следното:
Съгласно процесуалното правило на чл.280, ал.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по въпрос на материалното и/ или процесуално право, обусловил решаващата воля на съда и чрез нея крайния изход от делото, по отношение на който е налице някой от критериите за селекция по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
В случая касаторът не е формулирал конкретен материалноправен въпрос, а е извършил препращане към нормите на чл. 87, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 ЗЗД, свързани с общите правила за разваляне на двустранните договорите, поради неизпълнение и специалната регламентация на последиците при оттегляне на поръчката от доверителя, по отношение приложението на които, подържа, че е налице произнасяне от РОС в съобразителната част на обжалвания съдебен акт.
Обстоятелството, че при изграждане на крайния си правени извод за основателност на предявения иск, черпещ своето правно основание в нормата на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 ЗЗД, въззивният съд подробно е обсъдил и въпроса за наличието на възникнало в полза на касатора, в качеството му на доверител право едностранно да развали процесният договор, отричайки виновно неизпълнение на задълженията от довереника и съпоставяйки го с правото на едностранно прекратяване на договора чрез отказ или оттегляне на поръчката, както и за произтичащите за довереника правни последици при предприетото по този начин прекратяване на облигационната връзка между страните , обосновава правен извод, че макар и непрецизни, поставените от касатора въпроси имат определящо значение за формиране решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, поради което попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- основна предпоставка за допускане на касационното обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно.
Неоснователно, обаче е позоваването на критерия за селекция, въведен с т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Освен, че касаторът не е аргументирал становището си относно наличието на сочения селективен критерий, тъй като липсата на открита от страната съдебна практика по поставените въпроси, попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК не обосновава обективно отсъствие на такава, то доколкото точното прилагане на закона, всякога е във връзка с развитието на правото, същото по необходимост предпоставя било корективно тълкуване закона, когато неговите норми са непълни или неясни, за да се постигне по този еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, било наличие на обективна нужда съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Доколкото нито общата норма на чл.87, ал.2 ЗЗД, нито специалната разпоредба на чл.288 ал.1 ГПК, създават затруднение за съдилищата във вр. с прилагането им, вкл. и по съображения, че са обект на множество доктринерни разработки, възприети от съдилищата, то те не се нуждаят от корективно тълкуване, целящо да изясни тяхното съдържание.
Обстоятелството, че отсъства понастоящем и обществена необходимост да бъде изоставена тази последователна и трайно непротиворечива съдебна практика на ВКС, свързана с приложението на сочените разпоредби, за да бъде възприето ново тълкуване на същите е допълнителен аргумент, че наличието на соченото от касатора основание отсъства.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенския окръжен съд № 600 от 22.12.2008 год., по възз. гр. д. № 690/2008 год. , по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: