1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
Гр.София, 10.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 574/2017 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. чл.613а ТЗ.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 283/19.12.2016 г. по т.д.н.№ 248/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 241/10.06.2016 г. на ОС Велико Търново, постановено по т.д.№ 125/2014 г. по описа на същия съд. С решението на съда по несъстоятелност е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност вх. № 9747/17 октомври 2014 г. срещу [фирма] В. Т. като неоснователна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на закона. Претендира се отмяната му и постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на ответното дружество – длъжник. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос „Приложима ли е разпоредбата на чл.214 ГПК в особеното производство по несъстоятелност и преклудира ли се правото на молителя в това производство да направи изменение на искането си пред въззивния съд с цел обосноваване на качеството си на кредитор на незаявено пред първата инстанция основание на вземането срещу длъжника“.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол решение на въззивен съд за отхвърляне молба на кредитор за откриване производство по несъстоятелност и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на съда по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че молителят не е материалноправно легитимиран да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ срещу ответното дружество – търговец поради несъществуване на паричното му вземане, пряко произтичащо от търговски сделки – договори за наем на земеделска земя. В молбата на [фирма] се твърди изискуемо вземане към ответното дружество-наемател в размер на 131 581,31 лв. Сумата представлява авансово дължима наемна цена по процесните договори, която е следвало да бъде заплатена в срок до 1.10.2014 г. и това не е сторено поради финансови затруднения на ответника. Последният не е оспорил търговския характер на сделките, но е установил развалянето им от насрещната страна с нотариални покани от 30.9.2014 г., считано от 2 октомври 2014 г. съобразно предвидена в самите договори възможност за прекратяване на действието им при неизпълнение на задължението за плащане по банков път на авансово дължимия годишен наем в срок до 1 октомври 2014 г.
Безспорно е прекратяването на облигационната връзка между страните с едностранно предизвестие на молителя считано от 2 октомври 2014 г. и неизпълнение на задълженията, произтичащи от двата договора – земята не е предоставена за ползване на наемателя и последният не е превел сумата, уговорена като наемна цена. На 1 октомври 2014 г. наемодателят е подал заявление до Областна дирекция „Земеделие“ [населено място] за прекратяване на процесните договори и с него е поискано от Комисията по чл.37 в ЗСПЗЗ да не включва земеделските земи – предмет на договорите с наемател [фирма] при изготвяне на заповедта по чл.37 ал.4 ЗСПЗЗ. Прието е от въззивния съд, че наемната цена е дължима срещу реално ползване на отдадената под наем земеделска земя предвид каузалния характер на сделките, такова не е осъществено, наемодателят не е изпълнил задължението си да предостави земята в състоянието, в което се намира и да осигури безпрепятственото й използване /клаузите на т.1в раздел ІІ на договорите от 02.9.2014 г. и от 18.9.2014 г./, поради което с прекратяването на договорната връзка отпадат задълженията на всяка от страните. Договорите не съдържат клаузи за задатък и такъв не е престиран. В хода на производството ищецът не е предприел процесуални действия по изменение на обстоятелствената част на молбата по реда на чл.214 ГПК и едва в писмена защита след приключване на устните състезания е развил тезата, че наемодателят като изправна страна по договорите за наем има право на обезщетение по чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД за претърпяна загуба поради неплащане на наемна цена. Този нов правопораждащ факт не е своевременно релевиран и възможността това да бъде сторено пред въззивната инстанция е преклудирана съгласно разпоредбата на чл.214 ГПК. В молбата по чл.625 ТЗ ясно са заявени видът, размерът и основанието на вземанията, произтичащи от двата договора, поради прекратяването им кредиторът не титуляр на заявените на договорно основание парични вземания за наемна цена и не е легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу ответната страна. Финансовото състояние на дружеството не е обсъждано с оглед отсъствието на парично вземане по чл.625 ТЗ, обосноваващ активната легитимация на ищеца и един от елементите на фактическия състав на потестативното право на кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид горното формулираният от касатора въпрос относно допустимостта на изменението на молбата за откриване на производство по несъстоятелност пред въззивната инстанция, макар и обсъден в мотивите на обжалваното решение, не е от значение за изхода на спора и не е обусловил правната воля на апелативния съд за потвърждаване на решението, с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ.
Както пред съда по несъстоятелност, така и във въззивното производство не са предприети действия по изменение на молбата по чл.214 ГПК и съдилищата не са отказали такова по съображения за процесуална преклузия и субсидиарно приложение на разпоредбата за изменение на иска по чл.214 ГПК в производството по несъстоятелност доколкото липсват особени правила в част четвърта на ТЗ „Несъстоятелност“. Въпросът е обсъден във връзка с релевирани във въззивната жалба на молителя твърдения за претърпени загуби от развалянето на процеснте договори от самия него, които не са конкретизирани по основание. В петитума на въззивната жалба изрично е посочено, че молбата се поддържа така, както е предявена, а касационната жалба съдържа оплакване за неправилно тълкуване на основанието на легитимиращото вземане за наемна цена като обезщетение за вреди по прекратен договор.
Допълнителното основание за достъп до касация е бланкетно посочено, жалбоподателят не е развил съображения за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК според изискванията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените общо и допълнително основание за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 283 /19.12.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в.т.д.№ 248/2016 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] С ЕИК[ЕИК], 6000 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: