О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 11.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2878/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Производствено потребителна кооперация „Й. Й.”, [населено място], [община] срещу решение № 105 от 01.06.2015 г. по в. т. д. № 64/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Добрички районен съд решение № 87 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 4927/2010 г., са отхвърлени предявените от кооперацията-касатор срещу Н. Д. Х. от [населено място] искове: иск за сумата 18 102.60 лв., представляваща обезщетение за причинена на кооперацията имуществена вреда от наложена санкция с НП № ЗК-115/30.12.2005 г. на ТДД – Д. и иск за сумата 10 000 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.02.2006 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на съда, че за да бъде ангажирана отговорността на бившия председател на кооперацията за причинените й от неговото бездействие вреди е необходимо изрично решение на Общото събрание на същата, като счита, че това решение касае други хипотези на отговорност на виновните лица и не е елемент от фактическия състав за отговорността по чл. 24, ал. 1 ЗК на членовете на Управителния съвет. За процесуални нарушения, водещи до неправилност на обжалвания акт, касаторът счита разглеждането на делото, след връщането му от ВКС, от същия съдебен състав, който е постановил касираното решение, както и това, че въпросът за наличието на взето решение от Общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК не е бил включен в доклада по делото и във връзка с него не са дадени съответните указания от съда.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Когато е предявен иск срещу бивш председател на кооперация за вреди, причинени от последния на кооперацията, съставлява ли наличието на прието решение от нейното Общо събрание необходимо условие за неговата основателност; 2. Когато членове на въззивния съдебен състав са се произнасяли с окончателни съдебни актове по конкретен съдебен спор – определения за връщане на касационна жалба и прекратяване на производството по делото и съдебни решения, с които искът е приет за недопустим и първоинстанционното решение е било обезсилено, които съдебни актове са отменени от горната инстанция с указание касационната жалба да бъде администрирана, съответно спорът да се разгледа по същество, съставлява ли това обстоятелство основание за тяхното отвеждане при новото разглеждане на спора съгласно чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК”.
По отношение на първия (материалноправен) въпрос се поддържа, че решаването му е „от значение за развитието на правото”, а за втория (процесуалноправен) въпрос – че „решаването му е от значение за точното прилагане на закона”.
Ответникът по касация – Н. Д. Х. от [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 07.09.2015 г. Същият не е изразил становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Производствено потребителна кооперация „Й. Й.”, [населено място] срещу Н. Д. Х. от [населено място] искове за сумата 18 102.60 лв. – обезщетение за причинена на кооперацията имуществена вреда и за сумата 10 000 лв. – мораторна лихва върху главницата, въззивният съд, при новото разглеждане на делото по реда на чл. 295 ГПК, е приел, че претенциите са неоснователни предвид липсата на взето от Общото събрание на кооперацията решение по чл. 15, ал. 4, т. 15 ЗК за предявяване на иск срещу ответника, в качеството му на бивш председател на същата, за причинените й вреди от наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление от 30.12.2005 г. за нарушения във връзка с издаване на данъчни фактури за продажба на собствена продукция и начисляване на ДДС. Според съдебния състав, наличието на такова решение е материална предпоставка за реализиране имуществената отговорност на председателя на кооперацията, която се наслагва върху фактическия състав, визиран в чл. 24, ал. 1 ЗК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, с оглед данните по делото и мотивите на въззивния акт, поставените от касатора два въпроса имат характер на обуславящи изхода на правния спор, по смисъла на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това, обаче, касационният контрол не може да бъде допуснат, тъй като единственото поддържано по отношение на тях основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е заявено надлежно. Съгласно разясненията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, това основание включва в себе си две кумулативни предпоставки, т. е. за да е заявено в съответствие със задължителната практика, необходимо е касаторът да поддържа, че релевантният за делото въпрос е от значение както за точното прилагане на делото, така и за развитието на правото. Или, при твърдение на касатора, че по отношение на зададения от него въпрос е осъществена само едната от двете предпоставки, следва извод, че посоченото основание не е заявено в съответствие със задължителната практика и поради това изобщо не подлежи на обсъждане.
Такава именно е настоящата хипотеза, тъй като за всеки от двата въпроса кооперацията-касатор твърди наличие само на част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: за материалноправния въпрос, че е от значение „за развитие на правото”, а за процесуалноправния въпрос – че е от значение „за точното прилагане на закона”. Поради ненадлежното заявяване на посоченото основание (касаторът се позовава само на него), касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, без да е необходимо да се обсъжда дали това основание е осъществено, в т. ч. и дали е налице задължителна практика на ВКС по поставените въпроси и дали въззивният акт е в съответствие с нея. Преценка в тази насока би била допустима само ако основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено в съответствие с посочения тълкувателен акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 105 от 01.06.2015 г. по в. т. д. № 64/2012 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: