3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр.София, 13.04.2011г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1950 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.04.2010г. по гр.д.№78/2010г. на К. ОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск от С. А. срещу [община] дол с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят С. А. е починал на 14.05.2001г. след подаване на касационна жалба, а неговите наследници И. С. К. и В. С. Р.-дъщери, са заявили че поддържат жалбата. Чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да бъде допусната касация, тъй като с решението е даден отговор на материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че към жалбата липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 23.12.2009г. по гр.д.№1301/2009г. на РС-Дупница, е осъдил [община] дол да заплати на С. А. обезщетение в размер на 25000 лева за причинени неимуществени вреди от трудова злополука – смъртта на сина му А. С., на основание чл.200 КТ, като е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния му размер от 60 000 лева. Злополуката е установена с разпореждане от 10.10.2007г. на РУ”С. осигуряване” на Н.-гр.К., в което е прието, че А. С. е починал от ухапване от насекомо по време на работа, което му е причинило анафилактичен шок довел до смъртта му на 13.07.2007г. Същият е бил кметски наместник на[населено място]. Съдът анализирайки доказателствата в съвкупност е определил размера на дължимото се обезщетение по справедливост.
В изложението на жалбоподателките /наследници на починалия ищец – негови дъщери/ се поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправния въпрос за определяне обезщетението съобразно критерия за “справедливост”, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представят решение от 29.04.2009г. по гр.д.№1957/2006г. на ВКС и решение от 22.06.2009г. по нохд№236/2009г. на ВКС, в които са определени други размери на обезщетения.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения като основен за изхода по делото въпрос за критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, тъй като по този въпрос практиката на съдилищата не е противоречива. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по този материалноправен въпрос, в съответствие с практиката на ВКС изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 27.04.2010г. по гр.д.№3251/2008г. ІІІ-то г.о. ВКС, в което е прието, че когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, които са довели до причиняването на вредите в конкретния случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установеното в конкретния фактически състав поведение на работника и отговорността на работодателя, в резултат на което са причинени вредите. И в представените решения на състави на ВКС се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на решение от 09.04.2010г. по гр.д.№78/2010г. на ОС Кюстендил, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск от С. А. срещу [община] дол с правно основание чл.200 КТ, по жалба на И. С. К. и В. С. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: