О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№574
гр. София, 15.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 458 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на „Д”ООД-гр. Варна срещу определение №237 от 25.03.2010г. по ч. гр. д. № 907/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е върната като просрочена частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 161 от 01.03.2010 г. по ч.т.д. № 907/2009 г. на Върховен касационен съд , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия срещу определение на АС-Варна №471/23.10.2009 г. по ч.гр.д. №505/2009 г., с което е отменено първоинстанционното произнасяне по молба за допускане на обезпечение и е оставена без уважение молбата на „Д”ООД-гр. Варна по чл.390 от ГПК .
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, е приел, че частната жалба срещу определение № 161 от 01.03.2010 г. по ч.т.д. № 907/2009 г. на Върховен касационен съд е подадена след едноседмичния срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Представят се разписка, касов бон и известие за доставяне. Претендира се отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по върната частна жалба.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС постановил обжалваното определение приема, че срокът за подаване на частната жалба е изтекъл на 17.03.2010 г., а същата е постъпила в съда едва на 19.03.2010 г., съгласна отбелязаните вх. № и дата. От приложените от страна на жалбоподателя разписка, касов бон и известие за доставяне се установява, че върнатата частна жалба е била изпратена по пощата на 17.03.2010 г. или съгласно чл.62 ал.2 пр.1 от ГПК срокът не се смята за пропуснат и следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срок и определението за връщане следва да се отмени като се пристъпи към разглеждане на върната частна жалба срещу определение № 161 от 01.03.2010 г. по ч.т.д. № 907/2009 г. на Върховен касационен съд , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия срещу определение на АС-Варна №471/23.10.2009 г. по ч.гр.д. №505/2009 г., с което е отменено първоинстанционното произнасяне по молба за допускане на обезпечение и е оставена без уважение молбата на „Д”ООД-гр. Варна по чл.390 от ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в тази частна жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че въззивното определение, с което е отменено определение по чл. 390 от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск и е оставена без уважение молбата на касатора не попада в категорията на такова преграждащо развитието на делото, тъй като не препятства хода на определено производство, нито от друга страна дава разрешение по същество на конкретен правен спор. Определението за допускане на обезпечение служи единствено за да се гарантира осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение по съответен правен спор, без с него да се дава разрешение по същество на спора.
С оглед изложеното и съобразно задължителната практика на ВКС по допустимостта на касационното обжалване на определенията на възивните съдилища по молби за допускане обезпечение на искове, съдът намира, че така постановеното определение за оставяне без разглеждане следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №237 от 25.03.2010г. по ч. гр. д. № 907/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. с което е върната като просрочена частната жалба на „Д”ООД-гр. Варна срещу определение № 161 от 01.03.2010 г. по ч.т.д. № 907/2009 г. на Върховен касационен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 01.03.2010 г. по ч.т.д. № 907/2009 г. на Върховен касационен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.