О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 16.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2456 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба (с вх. № 98465/21.VІІ.2017 г. по описа на СГС) на Ц. Г. В. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от определение № 17643 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б, от 4.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3320/2017 г., с която е била оставена без уважение нейна молба с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК: за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 3866/1.VІ.2017 г. досежно присъдените в нейна полза разноски посредством увеличение на сумата от 1 272 лв. на 4 000 лв. (четири хиляди лева).
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на въззивния съд, вкл. предвид неговата немотивираност, частната жалбоподателка В. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който претенцията й за изменение на въззивното решение в частта му за разноските да се уважи изцяло – посредством присъждането на още 2 728 лв., а също и на разноски за настоящето частно производство.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [фирма]-София писмено е възразила чрез своя гл. юрисконсулт по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на СГС, постановено в пр-вото по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето частно производство, чиито размер да бъде определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата частна жалба на Ц. Г. В. от [населено място] същата и със съдебен адрес в [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно т. 24 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., определенията на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта му за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Ето защо, в тази връзка се налага констатацията, че всяка от страните в настоящето частно производство погрешно смята, че то следва да се развива по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Напротив, настоящата частна жалба няма характера едновременно и на „касационна”, поради което ирелевантни за изхода на образуваното по нея дело пред ВКС са формулираните 3 правни въпроса в т.нар. „изложение” към нея по чл. 284, ал. 3 ГПК, а – на това основание – не следва да се слушат възраженията на ответната по същата частна жалба кредитна институция досежно недопустимостта в процесния случай на частното касационно обжалване.
С въззивното решение № 3866/1.VІ.2017 г. на СГС, ГК, с-в ІІІ-Б, постановено по гр. д. № 3320/2017 г. е било потвърдено това на първостепенния съд в частта му за уважаване на осъдителния иск на В. срещу [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за сумата в размер на 16 840.56 лв., както и искът на настоящата частна жалбоподателка срещу банката по чл. 82 ЗЗД за сума в размер на 5 000 лв. Видно от приложените по второинстанционното дело договор за правна защита и съдействие и Списък по чл. 80 ГПК е, че за пр-вото пред СГС въззиваемата В. е заплатила на датата 27.ІІІ.2017 г. за един неин адвокат от САК хонорар в размер на 4 000 лв.
По аналогия от текста на чл. 72, ал. 2 ГПК, предвиждащ че за предявените с една молба евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск, следва, че в хипотезата на оставен без разглеждане иск, който е бил съединен с уважената първоначална претенция срещу едно и също лице под условието на евентуалност, не се дължи допълнителен адвокатски хонорар за съответната инстанция, определен върху материалния интерес по делото. Дължимият минимален такъв обаче, ще следва да бъде завишен: предвид произтичащата от съединяването на тези искови претенции по-висока правна сложност на делото, дължаща се на това специфично отклонение във връзка с иска.
В процесния случай, при условията на чл. ІІ от сключения помежду им на 7.ІІІ.2017 г. договор за правна защита и съдействие, от страна на процесуалния представител на въззиваемата В. е бил изготвен писмен отговор по въззивната жалба на [фирма], както и реално е било осъществено нейно процесуално представителство, което е видно от протокола за проведеното пред СГС открито съдебно заседание на датата 16 май 2017 г. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.т. 2 и 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към ДВ, бр. 85 от 25.Х.2016 г./ минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1615.46 лв. При точно съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, произтичаща от констатираното по-горе отклонение във връзка с иска, това възнаграждение ще следва да се завиши с не повече от 45.06% или то следва да е в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева). Следователно противопоставеното от страна на въззивника [фирма] възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар от 4 000 лв. се явява основателно и намалението му реално следва е наполовина. В резултат настоящата частна жалба ще следва частично да се уважи, като освен присъдената на Ц. Г. В. сума от 1 272 лв., допълнително й се присъдят още 728 лв. (седемстотин двадесет и осем лева). В частта за разликата до 4 000 лв., в която претенцията на настоящата частна жалбоподателка с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК е била оставена без уважение обжалваното определение на СГС ще следва да се потвърди.
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство пред ВКС и предвид изрично направеното от ответната по частната жалба кредитна институция искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, Ц. Г. В. ще следа да бъде осъдена да й заплати юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от претенцията с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, което – по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в размер – настоящият състав на ВКС определя в размер на минимума от 100 лв. (сто лева).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
И З М Е Н Я В А определение № 17643 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б, от 4.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3320/2017 г. в неговата ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ – ЗА РАЗЛИКАТА над 1 272 лв. и до 2 000 лв., КАТО:
О С Ъ Ж Д А въззивника [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на въззиваемата Ц. Г. В., ЕГН [ЕГН], с посочен съдебен адрес по делото [населено място], [улица], вх.”А”, ет. ІV-чрез адв. В. Волева от САК, СУМА в размер на още 728 лв. (седемстотин двадесет и осем лева) – ИЛИ ОБЩО 2 000 лева, която сума е била изплатена като възнаграждение на един неин адвокат от САК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17643 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІІ-Б, от 4.VІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 3320/2017 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – за разликата над 2 000 лв. и до 4 000 лв., изплатена като хонорар за един адвокат на въззиваемата от САК.
О С Ъ Ж Д А частната жалбоподателка Ц. Г. В., ЕГН [ЕГН] с посочен съдебен адрес по делото [населено място], [улица], вх. „А”, ет. ІV-чрез адв. В. Волева от САК – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК – да заплати на ответната по частната й жалба [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 100 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2