О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София 16.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №3740/2015 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Т. Д., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат И. Ц. срещу определение № 8622 от 24.04.2015 г. по ч. гр.дело № 20334/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 27.10.2014 г. по гр. д. № 37665/2014 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба в частта относно предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД общо за сумата 11 328.03 лв. Въззивният съд е приел, че исковете са за връщане като недължимо платени суми в общ размер на 11 328.03 лв. Те са платени по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед №745/20.01.2009 г. за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на [фирма]. Създаденият в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва защита по общия исков ред, чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване съществуването на вземането, респ. на осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца събраните въз основа на заповедта в изпълнителното производство суми. Разпоредбите на глава тридесет и седма от ГПК изключват възможността за инцидентно установяване ad hoc на недължимостта на вземането, предмет на заповед за изпълнение, преди нейната отмяна или обезсилване по някой от предвидените в заповедното производство процесуални способи. Ищецът е имал възможност в рамките на установените средства за защита срещу издадената заповед за изпълнение да релевира доводите си за липса на договорни отношения с ответника за посочения период, като влизането в сила на заповедта преклудира възможността това да бъде сторено по общия ред.
Жалбоподателят е изложил доводи, че постановеното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и неправилно и иска неговата отмяна. Позовал се е на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос относно това дали е допустим осъдителен иск за вземане, по отношение на което е издадена и влязла в сила заповед за изпълнение.
Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото по него има трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, която е съобразена от въззивния съд. Според нея когато длъжникът в заповедното производство не подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, независимо че съществуването на вземането не е установено със сила на присъдено нещо. За длъжника се преклудират всички възраженията срещу основателността на заявената претенция. Той може да оспорва фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането само в специалните хипотези по чл. 424 ГПК (въз основа на новооткрити доказателства или нови писмени доказателства, които не са му били известни до изтичане на срока за подаване на възражение или въз основа на факти, настъпили след изтичане на този срок), а когато е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно, поради което предявяването на иск по общия ред, извън уредените в заповедното производство процесуални възможности е недопустимо. В този смисъл е определение №793 от 28.10.2014 г. по ч. гр. дело №4220/2014 г. на ВКС, IV г.о.
Ето защо не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8622 от 24.04.2015 г. по ч. гр.дело № 20334/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.