2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 574
София, 21.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5139/2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4116 от 20.06.2014 г., подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Г. С. – пълномощник на Кооперация „И.-М”, срещу разпореждане № 617 от 19.05.2014 г. по в. ч. гр. д. № 155/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. Жалбоподателят е изложил оплаквания за това, че не са били дадени указания за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК в оригинал и че отказът за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса е неправилен.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба жалба на Кооперация „И.-М” срещу определение № 316 от 27.03.2014 г. по в. ч. гр. д. № 155/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. Това определение е подлежало на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което въззивният съд е дал указания във връзка с констатирани нередовности – липса на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и на вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 15 лева. Съдът приел, че жалбата е останала нередовна, тъй като изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е изпратено по имейл, без оригинален подпис на пълномощника на страната адвокат С., на когото многократно е указвано във връзка с други дела на представляваната от него кооперация, че постъпилите документи следва да носят оригинален подпис. Съдът приел също така, че не са налице условия срокът за внасяне на държавна такса да бъде продължен. Като причини за обосноваване на искането по чл. 63, ал. 1 ГПК пълномощникът на страната посочил, че поради заетост по дела извън София и продължително отсъствие на председателя на кооперацията, не успял да се свърже с последния за уточняване плащането на държавната такса; освен по настоящото, кооперацията имала задължение за заплащане на държавна такса по още две частни производства, но била в лошо финансово състояние, а пълномощникът нямал договор да внася свои лични средства от името на кооперацията.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., счита, че обжалваното разпореждане е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна.
Въззивният съд проверява наличието на задължителните реквизити на жалбата и я оставя без движение за отстраняване на констатирани нередовности в едноседмичен срок. Когато в дадения срок същите не са отстранени, жалбата се връща.
В изпълнение на правомощията си, при извършената проверка по редовността на частната касационна жалба, въззивният съд правилно е констатирал допуснати нередовности по чл. 284, ал. 3, т.т. 1 и 4 ГПК и е съобщил на пълномощника на жалбоподателя за отстраняването им. В указания срок е постъпило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което не е представено в оригинал, а като копие, тъй като е изпратено по факс. При това положение правилно въззивният съд е приел, че то не носи оригиналния подпис на пълномощника. Съгласно чл. 183 ГПК в производството по граждански дела може да се представят преписи само от писмените доказателства. По отношение на процесуалните действия на страните извън съдебното заседание, които според чл. 100, изр. 2 ГПК следва да са в писмена форма, законът не предвижда подобна възможност. Когато тези действия съставляват писмени изявления на страната до съда, те съгласно чл. 102, ал. 1, т. 4 ГПК следва да съдържат подпис. Тъй като подписът е саморъчно изписване на името на издателя на документа, така въведеното изискване следва да се разбира в смисъл, че подписът трябва да бъде положен в оригинал. В случая оригинален подпис не е положен, тъй като самото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК не е представено в оригинал, а като копие. С оглед изложеното, за съда не е съществувало задължение да дава повторно указание до страната – за полагане на подпис в оригинал.
Изхождайки от твърденията на пълномощника на страна, въззивният съд, правилно е преценил и това, че не са налице уважителни причини за продължаване на срока за внасяне на дължимата за производството пред ВКС държавна такса. Освен това евентуалното уважаване на молбата не може да доведе до извод за наличие на редовна частна касационна жалба, доколкото не е отстранена другата посочена нередовност. Затова и оставянето на молбата по чл. 63, ал. 1 ГПК без уважение не може да послужи като основание, водещо до неправилност на постановения съдебен акт за връщане на частната касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 617 от 19.05.2014 г. по в. ч. гр. д. № 155/2014 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: