О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 21.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 837/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1685 от 31.07.2014 г., постановено по т.д. №3700/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд,т.о.,5с-в. С посоченото решение е потвърдено решение от 5.08.2012г., постановено по гр.д.№120/2009г. по описа на СГС, т.о. VІ-9 състав, в обжалваната му осъдителна част за сумата 67 149лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по фактура №2477/25.09.2006г. и в частта му, с която е присъдена законната лихва, считано от 11.09.2008г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Твърди се, че необосновано въззивният състав е приел, че построеният производствен цех е въведен в експлоатация и че обектът е годен за ползване по предназначението му. Твърди се, че сградата е построена без утвърден архитектурен проект и че жалбоподателят [фирма] не е давал съгласие за подмяна на строителните елементи. Сочи се, че незаконосъобразно въззивният състав е ангажирал отговорността на дружеството за заплащане на извършените СМР при положение, че [фирма] не е собственик на имота, върху който е построена сградата и няма вещни права върху самата сграда. По съображенията, изложени в жалбата, се прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на исковите претенции, предмет на въззивното решение, с присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма]–гр.П., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липса на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Поддържа се, че касаторът не сочи материалноправен въпрос от значение за изхода на спора и че поставените въпроси се отнасят до факти. Прави се възражение, че част от оплакванията в касационната жалба касаят възражения, преклудирани по чл.266 ал.1 ГПК. Сочи се, че в изложението относно приложното поле на касационното обжалване, позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е бланкетно, без да се дава обосновка защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски, включващи адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част /с определение от 4.02.2014г. е прекратено частично въззивното производство, поради частично оттегляне на въззивната жалба/, съставът на САС е изложил аргументи за неоснователността на твърденията на жалбоподателя, че не дължи исковата сума от 67 149 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за извършени СМР по фактура №2477/25.09.2006г. Приел е, че е ангажирана договорната отговорност на възложителя на работата по чл.266 ЗЗД за заплащане на пълното дължимо възнаграждение по фактура №2477/25.09.2006г. в изпълнение на договора между страните по делото от месец юли 2005 за построяване на производствено хале за цех за мебели в [населено място].. В рамките на своите правомощия на т.н.”ограничен въззив” съдът се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя, свързани с претендирани от него вземания, дължими от неточно изпълнение от страна на изпълнителя [фирма]– вреди от влагане на по-скъпи материали от предвиденото, от повишаване теглото на конструкцията и от разходи за отстраняване на други недостатъци при изпълнението на СМР. Въз основа на представените писмени доказателства съдът е обосновал извода, че работата е приета от възложителя без възражения и че обектът е годен за употреба по предназначение. Посочено е, че възложителят се е съгласил със замяна на част от материалите, отежняващи и оскъпяващи конструкцията, което освобождава изпълнителя от отговорност за неточно изпълнение. Отделно въззивният състав е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя за липса на пасивна легитимация като е посочил, че ирелевантно за договорната отговорност на възложителя е обстоятелството, че същият не е собственик на терена и на изградения върху него обект.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК със следните въпроси :
Дължи ли се плащане на изпълнител по договор за изработка, когато последният променя конструктивно изработената вещ, по начин по който тя не може да бъде ползвана по предназначението си ?
Дължи ли се плащане тогава, когато конструкцията на сградата се променя и е различна от първоначалния архитектурен проект и тази промяна не е разрешена нито от собственика на вещта, нито от органите на ЗУТ?
Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е само този правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както бе посочено по-горе, според решаващите мотиви въззивният съд приема за доказан факта, че сградата е годна за експлоатация и може да бъде ползвана по предназначение. Също така, съдът приема, че промяната на конструкцията на сградата е извършена със съгласието на възложителя. От изложеното следва, че посочените по-горе материалноправни въпроси се отнасят до друга фактическа обстановка, различна от тази, приета за установена от въззивния състав. За да обоснове допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК материалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са относими към конкретното решение и не обуславят изхода по конкретното дело.
Отделно следва да се има предвид, че касаторът не установява наличието на предпоставките на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, посочен от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Разпоредбите на чл.264 ЗЗД относно приемане на работата от възложителя, както и разпоредбите на чл.265 ЗЗД за отговорността на изпълнителя при отклоняване от поръчката или при изпълнение на работата с недостатъци, не са нито непълни или неясни, нито има противоречива практика, която да трябва да бъде променена, допълнена или осъвременена.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по постановено по т.д. №3700/2013г. на САС, т.о,5с-в.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 и чл.80 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата 1 560лв. – заплатен адвокатски хонорар с ДДС по договор за правна защита.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1685 от 31.07.2014 г., постановено по т.д. №3700/2013 г. по описа на САС,т.о.,5с-в.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН] от [населено място], район П., [улица] да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 1 560лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/ – заплатен адвокатски хонорар с ДДС по договор за правна защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :