4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.574
София,22.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 528/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу, с което е потвърдено решение № 72 от 04.08.2011 г. по т.д.№ 410/2010 г. на Старозагорския окръжен съд за уважаване на предявените от [фирма], [населено място] искове за заплащане на следните суми: 189 547.15 лв., представляваща цената на доставени инертни материали, ведно със законната лихва от 30.07.2020 г. и лихви за забава в размер на 16 994.34 лв. и на 19 571.92 лв. върху главницата за периода от датата на издаването на всяка една от двете фактури до 30.07.2010 г., ведно с разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 301 и чл. 327 ТЗ, като не се е съобразил с направено оспорване на документите, въз основа на които се претендира плащане.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд приел за доказано съществуването на валидни облигационни отношения между страните за доставка на инертни материали, за които са издадени данъчни фактури № 2005/30.11.2008 г. на стойност 143 066.30 лв. и фактура № 2082/31.12.2008 г. на стойност 10 612.77 лв. Съдът е посочил, че и двете фактури са вписани в дневника за покупките на ответното дружество за съответния период, като по първата от тях е извършено частично плащане. Въз основа на това е прието, че с факта на вписване на данните в счетоводните книги, ответното дружество е потвърдило действията на лицето, подписало фактурите от името на дружеството /чл. 301 ТЗ/, като освен това е изложено, че в неоспорения двустранно подписан между страните протокол за извършено взаимно прихващане се съдържа признание на ответника за съществуване на задължението му към ищеца в претендирания сега размер. В тежест на ответника по иска е било доказване изпълнение на задължението си по договора за заплащане на продажната цена на инертните материали в пълен размер, което не е било проведено успешно.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията по допускане на касационно обжалване по приложно поле по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните въпроси: 1./ „Дали фактът на осчетоводяване на фактурите при ответника установява възникнали между облигационни правоотношения; 2./ Счита ли се ползването на данъчен кредит като доказателство за реалното предаване на стоката и действие по приемане на същата и 3./ съставлява ли основание за допускане на касационно обжалване извършено след последното заседание действие на страните, с които същите се разпореждат с дълга на ответника и намаляват съществено размера му.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право. Настоящият състав намира, че само първите два от поставените въпроси са относими към конкретния правен спор, но по отношение на тях не е обосновано допълнителното основание по т. 3 на чл. 280 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставените правни въпроси би допринесло за
промяна на създадената неправилна съдебна практика по прилагане на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, тъй като по въпроса за значението на фактурата и отразяването й в търговските книги, както и връзката й с получаването на данъчен кредит е налице трайна и последователно поддържана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 249 от 04.02.2011 г. по т. д. № 55/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 99/2009 г. на ВКС, ТК; Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ВКС, ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., с които е прието, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата – представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Третият от поставените въпроси не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е разрешен с обжалваното решение и да е обусловил изводите на съда по спорното материално право, като за пълнота на изложението следва да се изтъкне, че се касае до нов юридически факт, който не е преклудиран от СПН.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 29.01.2012 г. по в.гр.д.№ 1243/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: