О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№574
София, 26.11.2018 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2836 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК /в ред. на ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на адв. Г. като пълномощник на М. В. К. срещу въззивно решение, постановено на 03.04.2018 г. по в. гр. д. № 2013/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателката – ищца срещу Г. А. С. иск с правно основание чл.21, ал.1 СК /отм./ за признаване за установено, че придобития по време на брака между страните с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 8, т.1, н. д. № 8/23.01.2003 г., недвижим имот: 1/2 ид. ч. от УПИ XX-1077 в кв.707 по плана на [населено място], Ц. градска част, заедно с първия етаж от построената в него жилищна сграда, е нейна изключителна собственост на основание пълна трансформация на лично имущество.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящия състав съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. придобитото в резултат на търговска дейност от съпруга – търговец не изключва ли презумцията за съвместен принос; по този въпрос се сочи противоречие с ТР № 2 от 27.12.2001 г. по тълкувателно дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.
2. презумпцията по чл.19, ал.3 СК /отм./ не се ли изключва от установяване на придобиването на правото на собственост върху процесния имот по време на трайната фактическа раздяла между страните; поддържа се противоречие с решение № 43 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 802/2012 г. на второ г. о.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Г. А. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Ищцата е предявила срещу ответника иск за признаване за установено, че е налице пълна трансформация на нейни лични средства, реализирани от търговска дейност, в придобиването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.995.1 по кадастралната карта на [населено място], заедно с описано избено помещение и 1/2 ид. ч. от имота, в който е построена сградата. Посочила е, че договорът за продажба е сключен по време на брака й с ответника – на 23.01.2003 г., който е бил прекратен с развод на 18.05.2005 г. Съпрузите са били във фактическа раздяла от лятото на 2002 г. Продажната цена в размер на 9 010,40 лв. е била заплатена с приходи от търговската й дейност – в качеството й на едноличен собственик на капитала на [фирма], като дружеството е реализирало печалба от продажбата на дружествен имот. Получената за него цена /8 170,20 лв./ е била преведена по личната банкова сметка на ищцата, изтеглена на 23.01.2003 г. и използвана за закупуването на процесния имот.
Ответникът е оспорвал иска с твърдението, че в закупуването на имота са били вложени средства от продажбата на друг имот, придобит на негово име по време на брака.
С обжалваното решение е прието, че ищцата не е доказала закупуването на имота с нейни лични средства, придобити от търговска дейност. Този извод е направен въз основа на заключението на съдебно-икономическа експертиза, назначена във въззивното производство за изясняване движението на паричните средства от банковата сметка на дружеството и банковата сметка на ищцата. Отчетено е, че на 21.10.2002 г. по сметка на ищцата е постъпила сумата 15 800 щ. д., като съществуващата наличност е била 16 710,61 щ. д.; на 23.01.2003 г. от нея е изтеглена сумата 14 128,20 щ. д.; към 28.10.2002 г. наличността по сметката на дружеството е 8 712,78 лв.; към 01.01.2003 г. тази наличност е 122,26 лв. и е обоснован извод, че не се установява за заплащането на цената да са използвани парични средства от сметката на дружеството, съответно средства, постъпили по сметката на ищцата след превод от първата.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения за липса на преобразуване на лично имущество, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи въпрос, който е обуславящ за изхода на делото.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че придобиването в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето естество приноса на другия съпруг – нетърговец. Презумпцията за съвместен принос се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат именно от упражняваната търговска дейност.
В съответствие както с горното разрешение, така и с трайно установената и към настоящия момент непротиворечива практика на ВКС е и становището на въззивния съд, че презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм./ за съвместен принос в придобиването не е била оборена. Изяснен е произходът на средствата, вложени в придобиване правото на собственост върху процесния имот, като е прието, че ищцата не е доказала, че е вложила средства, получени в резултат на осъществяваната от нея търговска дейност.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос.
В приложеното решение № 43 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 802/2012 г., второ г. о., действително е прието, че недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, е негова лична собственост. Наличието на трайна фактическа раздяла подлежи на установяване от конкретните обстоятелства по делото, като в случая е прието, че тя не се доказва от събраните свидетелски показания. Преценката за съществуването й е фактически въпрос и не може да обуслови основание за допускане на касационно обжалване.
Горните съображения обосновават отказ за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на горната разпоредба, тъй като не се налага осъвременяване на създадената при точно тълкуване на закона съдебна практика.
Поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност също не е налице. От съдържанието на обжалваното решение не се установява порок, който да сочи на горното основание. Изложените в касационната жалба доводи, с които е обосновано същото, всъщност са за неправилно прилагане на материалния закон и за необоснованост и преценката за тяхната основателност би могла да бъде осъществена само в случай че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение, постановено на 03.04.2018 г. по в. гр. д. № 2013/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: