1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
Гр.София, 26.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 661/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Авто Итал Трейд“ ООД /н/ срещу Решение № 2469/28.11.2017 . на Софийския апелативен съд, постановено по т.д.№ 1784/2017 г., в частта, в която са отхвърлени три от обективно съединените отрицателни установителни искове на касатора срещу НАП – съответно до размер на 11716,91 лв. главница данъци след ДРОПН, до размер на 3594,94 лв. лихва за забавено плащане на данъчни задължения до 3.12.2013 г. и до размер на 750,76 лв. лихва за забавено плащане на данъчни задължения за периода 4.12.2013 г. – 7.01.2015 г. след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС по т.д.№ 2677/2015 г. на VІ ТО, 13 състав, с което са уважени частично отрицателни установителни искове по чл.694 ал.1 ТЗ на длъжника „Авто Итал Трейд“ ООД, в несъстоятелност, срещу НАП, както следва: главница над сумата 2160,12 лв. до 13877,03 лв., лихва до 3.12.2013 г. за разликата над 3454,16 лв. до 7049,10 и лихва за периода 4.12.2013 г. – 7.01.2015 г. за разликата над 3 996,28 лв. до 4 747,04 лв. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно в обжалваната от ищеца част. Претендира се в отношение на евентуалност прогласяването му за нищожно, обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на спора процесуалноправен въпрос длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретните материалноправни норми, обуславящи основателността /респ. неоснователността/ на предявения отрицателен установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ, разглеждан по същество от въззивната инстанция.
Ответникът по касация Национална агенция за приходите София и синдикът на дружеството-касатор не са взели становище по касационната жалба в срока за отговор.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
При извършената от състав на ВКС проверка за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение служебно и с оглед наведените от касатора оплаквания за абсолютна неразбираемост и неяснота на диспозитива на решението на САС и обективираната в него воля на съда, която не може да се изведе по пътя на тълкуването поради вътрешнопротиворечиви мотиви, настоящият съдебен състав констатира, че въззивното решение е постановено от надлежен съдебен орган в законен състав и в пределите на правораздавателната власт на съда. Актът е изготвен в писмена форма, подписан е от тримата съдии и волята им за частично пререшаване на спора и отхвърляне на три от обективно съединените отрицателни установителни искове по чл.694 ТЗ до посочения размер в отменително-отхвърлителните части е ясно и недвусмислено изразена.
Предвид горните констатации следва да се приеме, че изискванията на закона за валидност на решението са спазени.
Не е налице и вероятност за втория сочен от касатора порок на въззивното решение – недопустимост, за която касационният съд следи служебно и в стадия на селектиране на касационните жалби и при съществуваща вероятност за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част е длъжен да го допусне до касационен контрол. В процесния случай се поддържа, че съдилищата са се произнесли по нередовна искова молба, в която не са разграничени по основание и размер предявените в обективно съединение няколко иска. Въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанцонното решение вместо да дава възможност на ищеца да уточни обстоятелствената част на исковата молба, отнасяща се до оспорените вземания в рамките на сумата 66746,79 лв. Според жалбоподателя-ищец предприетите процесуални действия на съда са недопустими, а изводът му, че останалата част от вземанията до размер на 87108,47 лв. не е оспорена, е необоснован.
Възражения за нередовност на исковата молба, засягащи обстоятелствената й част, са заявени своевременно още с отговора й, но ищцовата страна не е предприела действия в изпълнение на указанията на СГС за разграничаване на исковете по основание и размер, това не е сторено и с допълнителната искова молба и първоинстанционният съд се е произнесъл, съобразявайки уточненията на публичните вземания на държавата-кредитор, произтичащи от данъци и лихви, включени в одобрения от съда списък на приети вземания, оспорени от длъжника и разграничени в представените по делото писмени доказателства – ревизионен акт, справки – декларации, декларации обр.6 и др. Въззивният съд е констатирал, че съединените по почин на ищеца установителни искове не са индивидуализирани по предмет и е указал на ищеца да конкретизира всеки от тях по основание и размер в рамките на посочената обща /сборна/ цена на исковете 66746,79 лв. Това е сторено от ищеца в указания едноседмичен срок с уточнителна молба вх. № 11597/29.6.2017 г., изготвена от процесуалния представител на дружеството адв. Н.Г. от САК с преписи за насрещната страна. Въззивният съд е приел, че са уточнени претенциите, които са уважени от СГС и по които делото е висящо пред САС поради обжалване от Национална агенция за приходите. Действията на въззивната инстанция са съобразени с ТР № 1/9.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК, според което в посочената хипотеза на нередовност на исковата молба са актуални постановките на ТР № 1/17.07.2011 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.4. Отстраняването на дефектите на исковата молба е възможно пред въззивния съд при съобразяване, че при уточнение на основанието и петитума на ИМ същото не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск.
Касаторът не обосновава в жалбата си и в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК към нея очевидна неправилност на решението по чл. 280 ал.2 ГПК с наличието на видимо тежко нарушение или явна необоснованост на акта.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на спора пред САС са частично уважени 4 броя от отрицателни установителни искове за признаване по отношение на НАП несъществуване на публични вземания на държавата до размер на обжалваемия интерес 19994,17 лв. Същите фигурират по т.3 на списъка на приетите от синдика вземания в срока по чл.685 ал.1 ТЗ. Основанието и размерът на вземанията-предмет на четирите обективно съединени иска – са уточнени по указание на въззивния съд, поради което същият е заключил, че решението в обжалваната му част е допустимо, а в останалата част е влязло в сила като валиден съдебен акт. Ищцовото ООД е обявено в несъстоятелност с решение от 3.12.2013 г. по т.д.н. № 4895/2013 г. Размерът на вземанията, възникнали след датата на РОПН, е определен съобразно заключението на ССЕ, изготвено въз основа на проверени справки – декларации за ДДС, декларации обр. 6, подадени от длъжника и констатациите в Ревизионен акт, издаден от ТД на НАП В. на 30 май 2012 г., влязъл в сила. По отношение на правилността на първоинстанционното решение се е произнесъл в рамките на доводите в жалбата. Поради частично несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на СГС са приети за неоснователни и част от уважените отрицателни установителни искове до размер на посочените в мотивите и в диспозитива на решението суми.
В мотивите не се сочат конкретни правни норми, обусловили изводите на въззивния съд за неоснователност на отрицателните установителни искове в описаните уважени от СГС части. Очертаните с молбата на кредитора за предявяване на вземанията предели на установяването са спазени от съдилищата.
Въпросът относно задължението на въззивния съд, разглеждащ отрицателен установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ, да посочи конкретните материалноправни норми, обуславящи основателността му, не е формирал решаващата воля на съда относно частичното отхвърляне на 3 от обективно съединените искове, не е от значение за изхода на спора и няма отношение към въпросите за допустимостта на въззивното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основание за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2469/28.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по в.т.д.№ 1784/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: