О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
Гр. София, 27.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.05.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №258/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. Е. и Е. Е. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2882/15 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен за изброените движими вещи, парични суми и недвижими имоти предявеният от КОНПИ срещу касаторите иск по чл.28 от ЗОПДИППД, отм.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по четири въпроса от предмета на спора:
1. Кое имущество по см. на ЗОПДИППД, отм. е придобито от престъпна дейност и как следва да се определи релевантния период?
2. Следва ли съдът да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на ответниците по мотивираното искане по ЗОПДИППД,отм. или може направо да прилага средния разход по данни от НСИ?
3.Подлежи ли на отнемане имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност между лице, спрямо което е признато извършването на престъпна дейност и неговия съпруг?
4. Следва ли в изпълнение на задълженията си по чл.147 ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните релевантни факти те не сочат доказателства?
Касаторите твърдят, че поставените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС – ТР №7/13 г. ОСГК, ТР №1/13 г. ОСГТК и решения по чл.290 ГПК – осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Специфичните допълнителни предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК не са обосновано изложени от касаторите, според указанията на ТР №1/19.02.10 г.ОСГТК.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
Във връзка с първия от въпросите въззивният съд е приел, че престъпната дейност се изразява в извършване на някое от престъпленията по чл.3, ал.2 ЗОПДИППД, отм./Закона/ Престъплението следва да е от такова естество, че да позволява реализиране на приходи, които да послужат за придобиване на имуществото. В случая първият ответник Р. Е. е осъден за престъпление по чл.252, ал.2 НК – признат е за виновен в това, че за периода 2007-2009 г. в нарушение на ЗКИ е извършвал по занятие банкова дейност без съответното разрешение, като е предоставил кредити на различни лица в размер от общо 34 950 лв. срещу задължение за връщане на предоставената сума със съответната месечна лихва и вследствие на това е получил значителни неправомерни доходи в размер на 57670 лв. По делото е установено придобиване на имущество от ответниците по иска със значителна стойност по см. на пар.1,т.2 от ЗОПДИППД, отм., а от събраните доказателства не се установява да е налице законен източник на доходи за ответниците до размер на стойността на придобитото имущество. Затова може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на първия ответник, установена с вл. в сила присъда. По тези съображения въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.4, ал.1 от закона за уважаване на искането за отнемане на имуществото.
Тези изводи не противоречат, а напротив съответстват на указаното в ТР №7/13 г. ОСГК и сочените решения по чл.290 ГПК. Там е прието, че е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиване на имуществото, за да бъде отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период за всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.).
За придобитите през част от процесния период / 1988-96 г./ недвижим имот / триетажна сграда/ и два автомобила, описани във влязлата в сила част от решението на първоинстанционния съд, не е установена връзка с престъпната дейност и искането по чл.28 от закона е отхвърлено. За отнетото имущество, връзката между придобиването на съставките му и престъпната дейност е подробно обоснована от първоинстанционния съд, чиито изводи са възприети във въззивното решение.
Вторият въпрос също не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС. При разглеждане на искането по чл.28 от закона са анализирани приходите и разходите на ответниците, въз основа на представените по делото доказателства, подробно посочени в мотивите на първоинстанционното решение – банкова и данъчна информация, актуални задължения на ответниците, задгранични пътувания, разходи за издръжка на домакинството, според броя на членовете му за съответните периоди в рамките на проверявания период, средства, вложени в закупеното имущество и получени от продажбата му, като са използвани и данни от НСИ, които са базови и служат като ориентир за персоналната преценка с оглед времето и личността на проверяваните / в този см. са напр. р. по гр.д. №6592/14 г. и по гр.д. №1594/14 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В заключението на икономическата експертиза приходите и разходите са подробно посочени по пера. Направена е рекапитулация на доходите на ответниците, включващи работни заплати, пари от влогови сметки, дейност като ЕТ, продажба на недвижими имоти и МПС, парични преводи и получени кредити.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по третия въпрос: С постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС /например № 156 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 890/12 г. на IV г. о., № 66 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 863/10 г. и гр.д. №612/14 г. на трето г.о./ многократно е приемано, че понятието „принос“ по см. на закона е различно от смисловото съдържание на същото понятие по чл.21 СК. Разпоредбата на чл. 10 ЗОПДИППД предвижда, че на отнемане подлежи и имущество придобито при режим на СИО, но със средства, придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД, съпруга, срещу когото не е осъществено наказателно преследване, следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, като приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. В конкретния случай такова оборване не е направено и на отнемане подлежи и имуществото, придобито в режим на СИО. Според въззивния съд, от заключението на икономическата експертиза се установява, че през по-голямата част от проверявания период получените от съпругата на лицето по чл.3 от закона приходи не са били достатъчни, за да покрият разходите на семейството.
Последният въпрос не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, според разясненията на ТР №1/19.02.10 г. Във въззивната жалба на касаторите не е направено обосновано оплакване за процесуални нарушения във връзка с доклада по чл.146 и 147 ГПК, затова и подобен въпрос не е разглеждан от въззивния съд – ТР №1/13 г., т.2 ОСГТК.
Не се установяват основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2882/15 г. от 29.07.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: