О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
София, 29.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4652 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10231 от 09.06.2017 г. на Е. Д. М. от [населено място], приподписана от особен представител – адвокат И. В.-П. от САК, срещу определение № 1158 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1226/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава разпореждане от 07.10.2017 г. по гр.д. № 11047/2016 г. на Софийски градски съд, 16 състав, с което е върната, на основание чл.130 ГПК, исковата молба на Е. Д. М. срещу С. Л. Т., в качеството му на съдия в СПНС, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000 лева.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението за потвърждаване на разпореждането за връщане, което според жалбоподателя е основание за неговата отмяна, тъй като е постановено в закрито заседание и прави незаконни процесуалните действия на С. апелативния съд. Отделно се иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса „кой закон да се прилага в настоящото дело” при противоречие между ЕКЗПЧ и чл.132 от КРБ, както и правна помощ пред настоящата инстанция.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1/ Правните норми на европейското право, ратифицирани от РБългария, дерогират ли правните норми на националното законодателство; Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство; 2/ Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съд да освобождава някого от гражданска отговорност, без да е разгледано делото и без да са събрани необходимите доказателства за наличие, съответно липса на функционален имунитет; 3/ Допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието „функционален имунитет” да се нарушава чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл.1, чл.2, т.3б.”а” и „b” и 3 от МПГПП на ООН и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз, и да се лишава от правото му на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд; Според жалбоподателя, тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което същата е редовна и процесуално допустима. Молбите на Е. Д. М. от [населено място] за освобождаването му от държавна такса по частната жалба и за предоставяне на безплатна правна помощ са уважени с определение от 26.10.2017 г. на Софийския апелативен съд.
Съгласно чл.278, ал.1, изр.1 ГПК, частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен ако съдът не прецени да я разгледа в открито заседание. В случая, направеното искане за разглеждане на частната касационна жалба в открито съдебно заседание е неоснователна, тъй като не се налага събирането на доказателства във връзка с точното прилагане на закона. Неоснователно е и направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, доколкото произнасянето по въпроса за приложимия закон по делото не е предмет на спор и няма отношение към предпоставките за допустимост на предявения иск срещу лице с функционален имунитет.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск срещу действащ съдия, тъй като съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Според мотивите на определението, правото на справедлив съдебен процес е гарантирано във вътрешното законодателство на държавата, при спазване на специалните изисквания на различните нормативни актове, поради което не може да се приеме, че чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ противоречи или дерогира разпоредбите на конвенцията, а възраженията на жалбоподателя в този смисъл са отхвърлени като неоснователни.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради следните съображения: Отговор на поставените от особения представител на жалбоподателя въпроси е даден с разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ – Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В случая, частният жалбоподател е повдигнал въпроси във връзка с правото му да води дела срещу лица с функционален имунитет и да ангажира тяхната гражданска отговорност за работата им като магистрати, като счита, че това право следва да бъде упражнено, независимо от нормите на вътрешното законодателство, тъй като предвидено и в международни договори, по които страна е Република България. Правото на справедлив процес се признава и гарантира с нормите на Конституцията на РБ, както правилно е приел апелативният съд в обжалваното определение, но при липсата на предпоставките за решаване на делото по същество, които определят правния интерес на ищеца, предявеният иск е процесуално недопустим.
Със служебните си действия съдиите, прокурорите и следователите безспорно засягат правната сфера на други лица, но тези техни действия не са противоправни, а произтичат от закона и се извършват в рамките на техните правомощия и функционален имунитет. В този смисъл, когато е предявен иск за обезщетение срещу магистрат, ищецът следва да установи, че са налице предпоставките за реализиране на неговата гражданска отговорност, т.е. по надлежния ред да е било установено, че е извършено умишлено престъпление от общ характер. Това изключение от общото правило е записано изрично в чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България – „освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер” и е от значение за наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за която съдът следи служебно.
В случая, обжалваното определение на въззивния съд е постановено в съответствие цитираната разпоредба от основния закон, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липса на съображения, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед промяна в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми са неясни или противоречиви, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1158 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1226/2017 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.