4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. София,06,08,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети август през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като изслуша докладваното Божилова ч. т. д. N 2553 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 вр. с ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма], [населено място], срещу определение № 1462 / 15.04.2013 год. ,с което е върната подадена от жалбоподателя касационна частна жалба с вх.№ 1013 / 02.04.2013 год. против определение № 1113/ 2.03.2013 год. на Благоевградски Окръжен съд , в частта му с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение ,инкорпорирано в заповед за изпълнение и обезсилен издадения въз основа на същата изпълнителен лист , както и по частна жалба срещу определение № 1463/ 15.04.2013г. по гр. дело № 222/2013г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставено без разглеждане искането на банката за спиране на производството по ч.гр.д.№ 222 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд , до произнасяне по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , включващо въпрос относно касационната обжалваемост на въззивните определения по чл.419 ал.1 ГПК .
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове и моли да бъдат отменени .
Ответната страна оспорва основателността на подадените жалби, поддържайки правилността на въззивното определение за връщане на частната касационна жалба срещу определението по чл. 419 ал.1 ГПК , предвид касационната му необжалваемост , а по втората частна жалба – с довода , че отказът да се спре производството не прегражда пътя на защита, нито е предвидена изрична обжалваемост на определението.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК , срещу подлежащи на обжалване съдебни актове , в хипотезата на чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал. 3 ГПК – по частната жалба срещу определение № 1462 / 15.04.2013 год. и чл. 274 ал.1 т.1 ГПК – по частната жалба срещу определение № 1463 / 15.04.2013 год.. Доводът на ответната страна по недопустимостта на втората жалба не може да бъде споделен, предвид произнасянето на въззивния съд с отказ да разгледа искането за спиране на производството , а не с оставянето му без уважение, предвид което е и преграждащ относно произнасяне по самото искане на страната .
За да се произнесе по основателността съдът съобрази следното :
С определение № 1113/ 22.03.2013г. на ОС- Благоевград е отменил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, и е обезсилил издадения въз основа на нея изпълнителен лист, като е посочил, че в тази му част определението не подлежи на касационно обжалване .
С молба от 02.04.2013г. банката се е позовала на образуваното тълкувателно дело № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.8 от което е поставен на разглеждане въпроса „ Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”, във връзка с което е направено искане за спиране , с формално посочено основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК , до произнасяне на ВКС по цитираното тълкувателно дело. Искането за спиране е по отношение производството по ч.т.д.№ 222 / 2013 год. на Благоевградски окръжен съд , след постановяване на определение № 1113 / 22.03.2013 год. и по твърдяна преюдициалност на очакваното по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС разрешение , по отношение преценката за допустимост на подадената касационна касационна жалба срещу определение № 1113 / 22.03.2013 год. , в частта в която съдът се е произнесъл на основание чл.419 ал.1 ГПК .
С разпореждане № 1462 / 15.04.2013г. Благоевградски окръжен съд е върнал подадената от банката частна касационна жалба, поради необжалваемостта на определението си по чл. 419 ал.1 ГПК , цитирайки съдебна практика / определения на ВКС / . Окръжният съд е оставил без разглеждане искането за спиране на производството по делото / а по същество и с оглед искането на страната – за спиране връщането на касационната частна жалба срещу определение № 1113 / 22.03.2013 год. / , като се е позовал на самото си разпореждане за връщане на частната касационна жалба на банката срещу определението за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Следователно , Бл. ОС не се е съобразил с условието за исканото произнасяне . Приел е , че с оглед определение № 1462 / 15.04.2013 год. не съществува възможност да се произнесе по молба за спиране , очевидно визирайки самото производство по ч.т.д. № 222 / 2013 год. .
Обжалваното определение № 1462 / 15.04.2013 год. е недоупстимо и подлежи на обезсилване, а определение № 1463 / 15.04.2013 год. следва да бъде потвърдено, но по различни от мотивите на въззивния съд .
Съгласно чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал.2 ГПК при администриране на касационна частна жалба срещу свое определение , въззивният съд не е оправомощен да прецени допустимостта на касационното обжалване , с оглед наличието на предпоставки по смисъла на чл. 274 ал.1 или ал. 3 ГПК , въпреки че следва да укаже обжалваемостта .Той следи за редовността на жалбата , с оглед изискуеми от закона реквизити по чл. 261 т. 1,2,4 и 7 ГПК и подаването й в срока по чл. 275 ал.1 ГПК . Само на това основание определение № 1462 / 15.04.2013 год. следва да бъде обезсилено , поради липса на процесуално основание за постановяването му от Благоевградски окръжен съд .
Постановеното определение № 1463 / 15.04.2013 год. следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените в мотивите му съображения . Искането за спиране е релевирано на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК , некореспондиращо с действителното правно основание и е адресирано до съд / Благоевградски окръжен съд / , пред който и към момента на сезирането му с искането , производството по т.д.№ 222 / 2013 год. не е вече висящо . Администрирането на частна жалба срещу определението , с което е прекратена висящността на производството , не е равносилно на продължена висящност на ч.т.д.№ 222 / 2013 год. , до отправянето й към сезираната последваща инстанция . Самостоятелното искане за спиране , с оглед наличието на предпоставка по смисъла на чл. 292 ГПК, компетентна за съобразяването на която ,нещо повече – служебно задължена за това – е единствено касационната инстанция, е лишено от правен интерес.Спирането се явява обуславящо за произнасянето по допустимостта на касационната частна жалба срещу определение № 1113 / 22.03. 2013 год. в частта, в която със същото е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения въз основа на същото изпълнителен лист , с правно основание чл.419 ал.1 ГПК . Както се посочи по-горе, предвид некомпетентността на въззивния съд да прецени касационната обжалваемост на определението си по чл. 419 ал.1 ГПК и да разпореди връщането на касационната частна жалба с този предмет , искането е и ненадлежно адресирано до съд , пред който липсва висящо съдебно производство ,чийто изход е обусловен от произнасянето на ОСГТК на ВКС . По начало , произнасяне по искането за спиране страната е поставила под условие , което и с обезсилването на определение № 1462 / 15.04.2013 год. на Бл.ОС не се явява сбъднало се .
След обезсилването на определение № 1462 / 15.04.2013 год. на Бл.ОС , частната касационна жалба на [фирма] следва да се върне на Благоевградски ОС – за администрирането й, като спиране произнасянето по същата , относно допустимостта на касационното обжалване на въззивно определение по чл. 419 ал.1 ГПК , с оглед висящността на т.д. № 4 / 2013 год . на ОСГТК на ВКС , касационната инстанция дължи и служебно .
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1462 / 15.04.2013 год. на Благоевградски окръжен съд и връща делото за администриране от същия на подадената касационна частна жалба вх.№ 1013 / 02.04.2013 год. против определение № 1113/ 22.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 222/ 2013 год. , в частта, в която със същото се отменя разпореждане за незабавно изпълнение и обезсилва издадения , въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2373 / 2013 год. на Районен съд Благоевград , изпълнителен лист .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1463/ 15.04.2013г. по гр. дело № 222/2013г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.