О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. София, 09.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 684/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Е. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 689 от 05.04.12г., постановено по в.гр.д.№ 446/12г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 4491 от 17.11.11г. по гр.д.№ 13209/10г. на Варненския районен съд, Х с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Е. Д. против Д. Й. П. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на апартамент № 32, находящ се в [населено място], [улица], вх.1, ет.8.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е бил собственост на наследодателя на ищеца, който с нот.акт № 90/03г. го е продал на ответницата. С влязло в сила решение от 11.06.08г. по гр.д.№ 720/07г. на В. /същото е потвърдено с решение по гр.д.№ 444/08г. на Варненския апелативен съд, а последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1103 от 10.09.09г. по гр.д.№ 509/09г. на ВКС/ на основание чл.26, ал.2, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД е прогласена недействителността на сключения между наследодателя и ответницата договор за покупко-продажба като привиден (относително симулативен), прикриващ действителен договор за дарение, с който Е. Д. е дарил на Д. П. имота.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на имота по наследство, респ. че първата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск не е налице, тъй като по силата на прикрития договор за дарение същият е придобит от ответницата като се е позовал на влязлото в сила решение за разкриване на относителната симулация и съществуването на валидна дисимулирана /прикрита/ сделка. Прието е също, че определението на ВКС по чл.288 ГПК (в мотивите на определението е прието, че иск за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД не е бил предявен и разгледан от въззивния съд) не представлява акт на тълкуване на решението по гр.д. № 720/07г. на В., нито съдържа някакви указания към първоинстанционния съд по настоящото дело, както и че обстоятелствата какъв иск е бил предявен и разгледан по предходното дело е от значение за допустимостта на постановеното по него решение, но не и за изхода на настоящия спор.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога е налице установяване на нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД от лице, желаещо да се освободи от правните последици на такава сделка и идентичен ли е такъв иск с иска за разкриване на симулацията по чл.17, ал.3 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Поддържа се също, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпросите каква е силата на акта на окончателното произнасяне на ВКС, дадено в качеството му на трета инстанция с определение по чл.288 ГПК и представлява ли това определение неразделна част от влезлите в сила актове в едно съдебно производство.
Ответникът по жалбата С. С. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая по първия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като в настоящото производство иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на привиден договор и иск за разкриване на прикрита сделка по чл.17, ал.1 ЗЗД не са разгледани. С оглед на това представената от касатора незадължителна практика на ВКС и СГС, с която е прието, че двата иска са различни, има отношение към влязлото в сила решение по предходното дело, но не и към обжалваното решение, в което не е взето друго становище по този въпрос, а е прието че с влязлото в сила решение е налице произнасяне със сила на присъдено нещо и по двата иска.
По отношение на другото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са налице посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки, а именно разглеждането на разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Във връзка с поставените въпроси следва да се отбележи, че в ТР № 2/11г. на ОСГТК е посочено, че определението по чл.288 ГПК няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Въпросите, които стоят на разглеждане в тази предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните и с това определение не може да се формират правни изводи по въпроси, които засягат съществото на спора. В тази фаза на производството дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност.
С оглед на казаното подадената от Й. Е. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 689 от 05.04.12г., постановено по в.гр.д.№ 446/12г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Й. Е. Д. от [населено място] да заплати на Д. Й. П. от [населено място] сумата 800 лв. /осемстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: